„Благото на отделния човек или отделната нация е свързано с общото благо на всички.”

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

„Идеята за справедливостта е неопровержима: тя израства от нравствените закони, от законите на разума, от самия живот на масите; справедливот - това е дума, изпълнена с трепета на живота.”

„Войната ще се повтаря дотогава, докато въпросът за нея не започне да се решава от тези, които загиват на бойните полета.”

„Да разбере живота и да го обикне в друго същество - в това е задачата на човека и в това е неговият талант; и всеки може да се посвети напълно само на един човек.”

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

„Изкуството свърши, когато за него започнаха да плащат.”

„Мирът - това е спокойствието, произтичащо от труда.”

„Училището е работилница, където се формира мисълта на подрастващото поколение, и трябва да го държите много здраво, ако не искате да изпуснете бъдещето от ръцете си.”

„Убеждавам себе си, че нямам свръхестествени сили, че нищо не пада от небето, че всичко е в нас и в нашите ръце. И окрилен от тази увереност, започвам да лаская с поглед великолепието на пустото небе, земните пустини, раят на възможното.”

„Време е да се вдигнем на борба!”

„Младежта несъмнено притежава най-мощния творчески потенциал. Тя е движещият елемент, конструктивният елемент, защото бъдещето й принадлежи. Но всичко зависи от това какво приложение ще си намери тя и е смешно, когато се опитват да мобилизират съзидателните сили на младежите, за да се опитват да съхранят системата, която е на практика причината за всички беди на нашето време. Между другото всяка здрава логика доказва, че младежта се нуждае от сътрудничество с възрастните. Страхът на младите от промените често е по-силен и от жаждата им за приключения.”

АНРИ БАРБЮС – френски писател и журналист, роден на 17 май 1873 г. Става известен със своя антивоенен роман „Огънят“ (Le Feu), издаден през 1916 г. В основата му стоят преживяванията му по време на Първата световна война. Книгата показва растящата му омраза към милитаризма. За „Огънят“ Барбюс печели наградата „Гонкур“. През есента на 1925 г. той създава и лично оглавява „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави”. Анкетната комисия посещава България, Румъния и Югославия. След завръщането си членовете на комисията развиват активна публична дейност в защита на пострадалите от белия терор. Барбюс написва потресаващата документална книга "Палачите".

Умира на 30 август 1935 г.