„Щастието не е притежание, което се пази. То е качество на мисълта, нагласа."
„Всички автобиографии са егоцентрични.”
„Когато някой пише роман в първо лице, този някой трябва да е героят в романа.”
„Жените искат любовта да е роман, а мъжете – разказ.”
„Писателите трябва да бъдат четени, а не гледани или слушани.”
„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”
„Нямам талант за създаване на нови приятели, но какъв съм гений във верността към старите.”
„Няма връщане назад в живота. Няма втори шанс.”
„Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някого, който ме разбира.”
„Ако само имаше откритие, което да бутилира паметта, като аромат. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, ако някой иска, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят отново и отново.”
„Ясно е, че животът трябва да бъде издържан и изживян. Как да го живеем обаче е проблемът.”
„Чудя се защото местата са толкова по-красиви, когато си сам.”
ДАФНИ ДЮ МОРИЕ - английска писателка, родена на 13 май 1907 г. През 1928 г. започва да пише разкази и статии, а през 1931 г. е издаден първият й роман „Любящият дух“. Световна слава й носи романа „Ребека“. През 1969 г. е удостоена с благородническа титла. Прекарва по-голямата част от живота си в Корнуол, където се разиграват и повечето й сюжети, а след смъртта й през 1989 г. Маргарет Форстър пише в нейна памет: „Няма друг писател, който така победоносно да не се поддава на никакви класификации... Тя отговаря на всички спорни критерии за популярна литература, но освен това задоволява и строгите изисквания на „истинската литература“, нещо, което само шепа романисти успяват да постигнат“.
Романите й „Птиците” и „Ребека” са филмирани от режисьора Алфред Хичкок.
