„Едно яйце не можеш два пъти да го изпържиш.”

„И мидите имат врагове.”

„Всички казват, че здравето е най-скъпото нещо, но никой не го спазва."

„На дъното на всяко сърце има утайка.”

„Ако на клетката на слона видиш табелка „бивол” – не вярвай на очите си.”

„Не ходи по наклона, че ще ти се изкривят токовете на ботушите.“

„Ако те попитат кое е по-полезно, слънцето или месечината, то отговори — месечината. Защото слънцето свети денем, когато и без това е светло, а месечината — нощем.“

 „Много неща не ги знаем не защото знаем недостатъчно, а защото тези неща не влизат в кръга на нашите знания.“

„Брачната халка е първата брънка от съпружеските окови.“

„Ако искаш да си щастлив, бъди.“

„Ако нямаше цветове, всички щяха да са с едноцветни дрехи.“

„Приятелството стопля сърцето, роклята — тялото, а слънцето и печката — въздуха.“

„Издаването на някои вестници, списания и даже книги може да донесе печалба.“

„Не се шегувай с жените – тези шеги са глупави и неприлични.”

„Какво да кажат за тебе другите, ако ти самият не можеш за себе си нищо да кажеш?”

„Смъртта е поставена чак в края на живота, за да ни е по-удобно да се приготвим за нея.“

„Ако скриеш истината от приятелите, на кого ще я откриеш?”

„Храната е така необходима за здравето, както културните обноски за образования човек.“

„Къде е началото на този край, с който свършва началото?”

„Взри се в корена!“

„Ако искаш да бъдеш красив, стани хусар.“

„Коефициентът на щастието е обратнопропорционален на достойнството.“

„По-добре кажи малко, но го кажи добре.”

„Отслабващите очи винаги ще сравня с помътняло огледало, даже малко пукнато.”

 „По-полезно е да изминеш пътя на живота, отколкото цялата вселена.”

 „Ако имаш фонтан, запуши го; дай и на фонтана да си почине.”

„Геният е подобен на хълм, възвисяващ се в равнината.”

„Смъртта за това е поставена в края на живота, за да е по-удобно да се приготвим за нея.”

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

 -  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

КОЗМА ПРУТКОВ – литературна маска на братя Жемчужникови и техния братовчед Алексей Толстой, роден на 11 април 1803 г. От 1854 г. до средата на 60-те години на ХІХ в. с неговото име излизат комично-абсурдни стихотворения, басни, пиеси, епиграми и афоризми, публикувани в „Съвременник” и други списания. Четиримата съмишленици зад името Козма Прутков  -той ги нарича свои „опекуни“,  му измислят съвсем конкретна биография: роден е през 1803 г., от ранна младост до смъртта си заема държавна служба, почива през 1863 г. Има манията да публикува всичките си произведения на 11-о число (рождената му дата) и да изписва името си не Кузма, както е обичайно, а Козма. Има сведения, че и капитан Александър Аммосов (1823 – 1866) също е писал за Прутков.

И днес Козма Прутков се смята за един от класиците на руската хумористична литература и голяма част от неговите афоризми се използват в ежедневната руска реч. Преди години в Русия беше публикувана единствената биография на Козма Прутков . Неин автор е московският литературен критик Алексей Смирнов.