„Правя само неща, които обичам.”

„Обичам да играя роли. Обичам работата си, жена си, децата и приятелите. Когато карам кола на път за студиото, пея и си казвам: „Ти си щастлив човек, Грегъри Пек, дяволски щастлив човек!”

„Вярата ни дава вътрешна сила, чувство за баланс и перспектива в живота.”

„Ако човек трябва да казва на другите кой е, значи е никой.”

„И там бяхме стотици от нас, наредени, и махахме на великия човек, който също ни поздрави. Това представлява познанството ми с Алберт Айнщайн.”

„Предполагам, че инатът ми се дължи на ирландското в мен.”

„Много е важно зад развлечението да има някаква идея.”

„Емоцията е музиката, а сценарият е либретото.”

„Казват, че е по-интересно да играеш лоши момчета, но да играеш добри е по-голямо предизвикателство, защото е по-трудно да ги направиш интересни.”

„Притеснява ме, когато казват, че съм хуманист. Аз просто вземам участие в дейности, в които вярвам.”

„Имал съм своите възходи и падения. Имало е времена, когато съм искал да напусна. Имал съм проблеми с бутилката. Семейни проблеми. Изпитал съм стандартните мъки.”

„Мога честно да кажа, че през 20-те години, откакто правя филми, никога не съм правил роля, която да е толкова близко до истинската ми същност, колкото Атикус Финч.”

ГРЕГЪРИ ПЕК – американски актьор, роден на 5 април 1916 г. През 1944 г. получава предложение за главна роля във филма „Дни на слава“. През 1945 г. се снима в „Ключовете от царството“ и получава номинация за „Оскар”. През 1962 г. за ролята си в „Да убиеш присмехулник“ е отличен със златната статуетка на филмовата академия. Носител е и на „Сезар“, на шест награди „Златен глобус“, на две награди на БАФТА и др. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата. Снима се в над петдесет филма. В залеза на живота си шокира публиката в САЩ с  моноспектакъла „Разговори с Грегъри Пек“, където разказва за себе си и отговаря на въпроси на зрителите.

Умира на 12 юни 2003 г.