„Думите са всичко, което притежавам, те са мъчително бреме, докато ги упражнявам, и в същото време са неотделима част от моя биологичен ритъм, защото имат вкуса на необикновеното и ме заставят да си съставям свои утопии, да имам свой възглед към света.”

„Поезията е своеобразeн опит да се предизвика удивление. Ролан Барт казва, че да се удивляваш, е равносилно да си влюбeн. И може би това е формулата за успеха в поезията." 

„Пристрастен съм да преоткривам диалектиката на самотата  и  съпричастността  в  смисъла  на  Албер  Камю.  Имам чувството, че пиша, сякаш стреснат и очарован от света-загадка.”

„Тези, които не са преживели 50-те, пък и 60-те години на миналия век, никога не биха разбрали какво значи унижен човек, човек, лишен от собствен поглед и собствено мислене, с блокирана гражданска съвест, словесен кастрат, патентован сомнамбул, пълна нула, удостоен с високото звание „Нов човек“. Човек, който съзнаваше положението си в тази гавра и решаваше да се самоизолира, стрикто подбираше маскировката на задължителните компромиси, съставяше си речник за всичко: за работното място, за събранията, за улицата, за магазините, за учрежденията...

„Всеки истински творец е длъжен да поддържа духа си, да бъде с постоянно будна чувствителност, да изведе на повърхността онова, което таи е дълбоко в душата си, и за постигането на тази цел – да използва език, който слива в едно фикция и живот, автор и читател.”

„Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия  в  условията  на  цензура  и  автоцензура,  за  да  изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, да ги направя сходни  на  моите  личностни  и  идейни  антени.  Защото  имах нужда да кажа неща на друг език – повече или по-малко кодиран, идиометичен – самият език на поезията.”

„Има читател и читател, както и писател, и писател. Познавам и читатели, притежаващи  висока  култура  и  аналитичен  дар.  Лично  аз  бих предпочел читатели съмишленици, с които при евентуална среща бих могъл свободно да общувам.”

ИВАН ТЕОФИЛОВ – български поет и драматург, роден на 24 март 1931 г. Завършил е ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. Работил е в драматичните театри в Бургас и Русе, както и в Централния куклен театър – София. Бил е водещ редактор на популярната библиотека за съвременна световна поезия „Поетичен глобус” в издателство „Народна култура”, завеждащ отдел „Поезия” в сп. „Пламък”, основател и редактор на литературното сп. „Сезон”. През 1979 г. получава наградата на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. е награден за превода „Салоон“.Носител е и на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия „Иван Николов“ на ИК „Жанет - 45“ (1998). Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). В началото на юни 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Теофилов в българската литература и култура“.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...