„Думите са всичко, което притежавам, те са мъчително бреме, докато ги упражнявам, и в същото време са неотделима част от моя биологичен ритъм, защото имат вкуса на необикновеното и ме заставят да си съставям свои утопии, да имам свой възглед към света.”

„Поезията е своеобразeн опит да се предизвика удивление. Ролан Барт казва, че да се удивляваш, е равносилно да си влюбeн. И може би това е формулата за успеха в поезията." 

„Пристрастен съм да преоткривам диалектиката на самотата  и  съпричастността  в  смисъла  на  Албер  Камю.  Имам чувството, че пиша, сякаш стреснат и очарован от света-загадка.”

„Тези, които не са преживели 50-те, пък и 60-те години на миналия век, никога не биха разбрали какво значи унижен човек, човек, лишен от собствен поглед и собствено мислене, с блокирана гражданска съвест, словесен кастрат, патентован сомнамбул, пълна нула, удостоен с високото звание „Нов човек“. Човек, който съзнаваше положението си в тази гавра и решаваше да се самоизолира, стрикто подбираше маскировката на задължителните компромиси, съставяше си речник за всичко: за работното място, за събранията, за улицата, за магазините, за учрежденията...

„Всеки истински творец е длъжен да поддържа духа си, да бъде с постоянно будна чувствителност, да изведе на повърхността онова, което таи е дълбоко в душата си, и за постигането на тази цел – да използва език, който слива в едно фикция и живот, автор и читател.”

„Поезията за мен винаги е била отдушник и нещо като терапия  в  условията  на  цензура  и  автоцензура,  за  да  изразя, макар и насаме, личния си опит и преживявания, да ги направя сходни  на  моите  личностни  и  идейни  антени.  Защото  имах нужда да кажа неща на друг език – повече или по-малко кодиран, идиометичен – самият език на поезията.”

„Има читател и читател, както и писател, и писател. Познавам и читатели, притежаващи  висока  култура  и  аналитичен  дар.  Лично  аз  бих предпочел читатели съмишленици, с които при евентуална среща бих могъл свободно да общувам.”

ИВАН ТЕОФИЛОВ – български поет и драматург, роден на 24 март 1931 г. Завършил е ВИТИЗ „Кръстю Сарафов”. Работил е в драматичните театри в Бургас и Русе, както и в Централния куклен театър – София. Бил е водещ редактор на популярната библиотека за съвременна световна поезия „Поетичен глобус” в издателство „Народна култура”, завеждащ отдел „Поезия” в сп. „Пламък”, основател и редактор на литературното сп. „Сезон”. През 1979 г. получава наградата на Съюза на преводачите за превода на Бунин „Избрани стихотворения“. През 1986 г. е награден със Златния знак на Съюза на преводачите за цялостно преводаческо творчество. През 1996 г. е награден за превода „Салоон“.Носител е и на наградата на Министерството на културата за принос в българската култура (1997), на националната награда „П. К. Яворов“ за книгата „Геометрия на духа“ (1998) и на националната награда за поезия „Иван Николов“ на ИК „Жанет - 45“ (1998). Два пъти е лауреат на националната награда за литература „Христо Г. Данов“ (2004, 2013). В началото на юни 2006 г. департамент Нова българистика към Нов български университет организира Национална научна конференция „Иван Теофилов в българската литература и култура“.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.