„Рокендролът е революционно изкуство, но това не означава, че винаги е предизвиквал революция. Това е просто музика, изразяваща енергия, болка и перспективи за всяко поколение. В този смисъл рокендролът е вечен.”
„Преди презирах обществото. Винаги исках да съм извън него. Винаги съм чувствала отчуждение, но сега съм над това, все пак тогава бях млада и много притеснена. Сега го възприемам не толкова сериозно.”
„Дълго време смятах, че жените са длъжни да се борят, да се защитават, но след това срещнах Фред и разбрах, че най-удобната поза е да се лежи по гръб. В нея има всичко, което една жена може да желае.”
„Тъгата разкрива сърцето, ставаш болезнено уязвим. Понякога тъгата е едно прекрасно чувство. То може да изостри чувството за хумор. В него може да намирите сила и яснота. Тъгата е дар. Тя е красива като пролет. От нейните реки може да се пие, но не трябва да й позволите да ви погълне. Тя е подобна на наркотиците и любовта – може да бъде красива и опасна едновременно.”
„Баща ми ме научи да не бъда пионка в игрите на Бог. Религиозността ми идва от майка ми, която беше абсолютна фанатичка. Та ме научи да се моля, когато бях на около две години и половина и това тотално разшири моя светоглед. Това беше най-великият подарък, който тя можеше да ми направи – съзнанието, че колкото и трудно да е, винаги може да се обърнеш към Него, който да те изслуша и прости.”
„Смейте се! Без смях няма оцеляване.”
„Всичко идва с времето, не се съмнявайте в това.”
„Бъдете верни, но запазете пълната си свобода.”
„Да се служи на изкуството е само по себе си награда.”
ПАТИ СМИТ - американска певица, поетеса, художничка и публицистка, родена на 30 декември 1946 г. Наричат я „Кръстницата на пънка“. В творчество си съединява рока и поезията. Най известната й песен е „Because The Night”, която е написана в сътрудничество с Брус Спрингстийн и достига позиция №13 на Хот 100 на Билборд през 1978 г. През 2005 г. става Командир на Ордена на изкуствата и литературата, присъждан от Министерството на културата на Франция, а през 2007 г. е почетена с място в Залата на славата на рокендрола. На 17 ноември 2010 г. печели Националната награда за книга за мемоарите си „Просто деца“. Носител е на Полярната музикална награда за 2011 година.
