„Как в толкова малка глава се събира такава маса невежество.“

„Жена ми беше абсолютно права, когато веднъж сърдито казала на някой, който ме възхваляваше: „Той само се преструва, че е умен“.“

 „Творчеството е болест на душата, точно както перлата е болест на мекотелите.“

„Чувствах се унижен, когато бях признат за обикновен смъртен, докато Хегел ме вдъхнови да повярвам, че съм Бог.“

 „Ако любовта живее в нас, ние сме вечни.“

 „Нашето лято е само зелена зима.“

„Немският език е по същество богат, но в немския разговорен използваме само една десета от това богатство; така, всъщност ние сме бедни словом.“

 „Френският език е по същество беден, но французите знаят как да използват всичко от него в интересната разговорна реч, ето защо те са богати словом.“

 „Видимата творба хармонично изразява невидимата мисъл.“

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

 „Никоя магия не може да се противопостави на любовта. Самата любов е върховна магия, и всяко друго заклинание й отстъпва.“

 „Любовта не преминава ...“ 

„Добротата е по-добра от красотата.”

„Жената е едновременно и ябълка, и змия.”

„Не бих казал, че жените нямат характер — те просто всеки ден имат различен характер.”

„Жените създават историята, въпреки че историята запомня само имената на мъжете.”

„За да се победят най-тежките страдания, има само две средства: опиумът и работата.”

„За любовта не съществува вчера, любовта не мисли за утре. Тя жадно се стреми към днешния ден, но този ден й трябва целият – неограничен и непомрачен.”

„Когато героите си отидат, на арената излизат клоуните.”

„Който обича народа, трябва да го заведе на баня.”

„Любовта към свободата е като цвете в тъмницата; само в затвора разбираш цената на свободата.”

„Нравствеността е разумът на сърцето.”

„Трябва да прощаваме на враговете си, но не и преди да са обесени.”

„Умните хора обмислят мислите си, а глупавите ги огласяват.”

„Хуморът е като бръшляна – увива се около дървото. Без ствол той не вирее.”

ХАЙНРИХ ХАЙНЕ – германски поет, роден на 13 декември 1797 г. Започва да пише стихове още като ученик. Популярност му носи „Книга на песните”. Във Франция се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остри сатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. През 1835 г. пруският парламент забранява творчеството му и — изправен пред материални затруднения — Хайне приема отпуснатата му от френското правителство "Почетна пенсия за германски политически емигранти". Последното десетилетие от живота си (1846 - 1856) прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредваща болест. Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи. Издъхва на 17 февруари 1856 г.