„Остроумието води вечна война с красотата и не вярва нито на ангели, нито на Бог.“

„Когато шутът се смее на собствените си шеги, цената му пада.“

„Само настойчивостта води до целта.“

„Любовта и гладът управляват света.“

„Всяка промяна плаши щастливите. Когато няма надежда за успех, заплашва загубата.“

„Човек може да бъде голям в щастието, но величествен само в нещастието.“

„Фантазията е една вечна пролет.“

„Свободен е този, който владее себе си.“

„Остани верен на мечтите на своята младост.“

„Елегантността е форма на красотата под влиянието на свободата.“

„Гласът на мнозинството не е доказателство за справедливост.”

„За добрите актьори няма лоши роли.”

„Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.”

„По-добре страшен край, отколкото безкраен страх.”

„Подражанието е унизително за умните.”

„Прегърнете се, милиони.”

„Светът е тесен, а човешкият мозък — необятен.”

„Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, и е изцяло човек само там, където играе.”

ФРИДРИХ ШИЛЕР – германски поет, драматург и философ, роден на 10 ноември 1759 г. Детството и юношеството му преминават в относителна бедност, въпреки че посещава както селското, така и латинско училище и, предизвиквайки вниманието на Карл Ойген, херцог на Вюртемберг, влиза в Карлсшуле Щутгарт (елитна военна академия, основана от херцога Карл Ойген) през 1773 г., където накрая учи медицина. Докато е в елитното училище, той тайно чете Русо и Гьоте и дискутира класическите идеали със съучениците си. В училище той написва първата си пиеса „Die Räuber“ („Разбойници“), разказваща за група наивни революционери и техния трагичен неуспех. Ранното му творчество е свързано с литературното направление „Буря и натиск“. След представлението на „Разбойници“ в Манхайм през 1781 г., което предизвиква всеобщ възторг, той е арестуван и му е забранено да публикува други трудове. Бяга от Щутгарт през 1783 г. и отива през Лайпциг и Дрезден във Ваймар през 1787 г. Заема се с изучаването на древногръцката литература и стига до убеждението, че елинската култура е най-съвършеното от всичко, което човечеството е сътворило в тази област. С помощта на Гьоте през 1789 г. става извънреден професор по история и философия в Йена. През 1799 г. се преселва тайно във Ваймар и там Гьоте го убеждава да пише пиеси. Така през 1800 г. създава трагедията си „Мария Стюарт“. Двамата с Гьоте основават Ваймарския театър, който става водещ театър в Германия. За културните си заслуги получава през 1802 г. благородническа титла от Ваймарския херцог. Остава във Ваймар до смъртта си на 45-годишна възраст, настъпила вследствие на белодробна туберкулоза.

В чест на поета литературни и културни награди „Фридрих Шилер“ учредяват през 1920 г. швейцарската фондация „Шилер“, през 1954 г. град Манхайм, а през 1955 г. провинция Баден-Вюртемберг.