„Обратното на любовта не е омраза, а безразличие. Безразличието е също обратното на изкуство, вяра, живот.”

„Може да има времена, в които не можем да предотвратим несправедливостта, но никога не бива да има времена, в които не протестираме срещу нея.”

„Приятелството бележи един живот дори по-дълбоко от любовта. Тя може да прерасне в обсебване, докато приятелството не е нищо друго освен споделяне.”

„Винаги трябва да взимаме страна. Тишината е в полза на потисника, не на жертвата.”

„Да забравиш мъртвите е почти като да ги убиеш втори път.”

„Дори единствената молитва, която си казал в живота си, да е „благодаря”, това е достатъчно.”

„Никоя човешка раса не е по-висша от друга. Никоя религия не е по-висша от друга. Поставянето под общ знаменател е грешно. Само расистите го правят.”

„Само виновните са виновни. Техните деца не са.”

„Има победи, които са за душата, за духа. Понякога, дори когато губиш, пак печелиш.”

„Не искам моето минало да се превърне в нечие бъдеще.”

„Вярвам, че книгите, също като хората, имат съдба. Някои навяват мъка, други радост, а трети – и двете.”

„Любовта усложнява всичко.”

„Колкото повече задаваме някои въпроси, толкова по-опасни стават те.”

„Страданието на хората, където и да е, касае всички, където и да са те.”

„Човек може да се смее и докато страда.”

ЕЛИ ВИЗЕЛ – румънски писател от еврейски произход, роден на 30 септември 1928 г. Успява да преживее Холокоста, като губи майка си, баща си и една от сестрите си. Затворен е в концлагерите „Аушвиц” и „Бухенвалд”. Написал е над 50 художествени и документални творби. Най-популярни са мемоарите му „Нощта”, преведени и на български. Получава Нобелова награда за мир през 1986 г. Визел живее от 1955 г. в САЩ. Носител е още на Президентски медал на свободата, Орден на Британската империя, Орден на почетния легион на Франция и Голям кръст за заслуги към република Унгария. Умира на 2 юли 2016 г.