Списание „Шпигел” припомни за свое интервю от 2006 г. с починалия преди ден Нобелов лауреат Ели Визел (87)– прочутия хуманист и борец за човешки права, оживял в лагерите на смъртта Аушвиц и Бухенвалд. Написал е над 50 художествени и документални творби. Най-популярни са мемоарите му „Нощ”, преведени и на български.

-------

Кога ви пратиха в Аушвиц?

- На 22 май 1944 г. Никога няма да забравя това пътуване. Следобед влакът спря недалеч от гарата в град Аушвиц . Името нищо не ни говореше. През нощта ни изкараха от влака и семействата моментално бяха разделени. Мъжете и жените ни подкараха в различни посоки. Дори не можах да се сбогувам с най-близките ми. Видях само червеното палтенце на малката ми сестричка, което наскоро получи като подарък. Двамата с баща ми прекарахме 3 седмици в този лагер и оттам ни пратиха в Моновиц. 

Какви бяха условията там?

- Беше ужасно – глад, страх, мъчения и смърт. Да се измъчваш по този начин беше тежко, но още по-тежко беше да гледам мъките на баща ми. Аз също бързо отслабвах и губех сили, но бях млад (на 16 г. бел. ред.). Някак понасях ужаса. Баща ми не можеше. Беше ужасно да го гледам как мръзне и гладува, как се измъчва, че не може да помогне на собствения си син. 

Много хора са изгубили вярата си в Аушвиц. Примо Леви например разказваше за това. 

- Примо Леви беше в нашия блок, но той и преди това не беше много вярващ. Аз бях много религиозен. С баща ми продължихме да се молим на израелтянския бог. Но имаше моменти, когато се питах: Къде е Бог тук?

Какво се случи, когато съветските войски дойдоха в Аушвиц? 

- В средата на януари 1945 г. Червената армия беше пред Аушвиц и нацистите трябваше да унищожат лагера. По това време аз бях в болничната барака. Баща ми дойде и решихме, че ще напуснем лагера заедно с останалите. Всеки смяташе, че пациентите в болничната барака ще бъдат убити, SS не биха оставили живи свидетели. Последва „марш на смъртта” към Глайвиц. Натовариха ни в открити вагони – стояхме прави, валеше сняг, мнозина замръзнаха и умряха. 

Баща ви преживя ли пътуването?

- Да, но няколко дни по-късно почина в Бухенвалд. Стомахът и червата му бяха много изтощени. Биха го, а аз не успях да му помогна. В последните си часове викаше името ми. Накрая спрях да му отговарям, страхувах се. 

Чувствахте ли се виновен?

- Естествено, че се чувствах виновен. Ако можех да предположа какво ще се случи, можехме да останем в болничната барака в Аушвиц и той вероятно щеше да оживее. Не знаехме. Той искаше аз да взема решението, аз исках той да реши кое е правилно. Но в Аушвиц нямаше голям избор – там ликвидираха наред. Ние освен това не искахме да се разделяме. 

Бухенвалд е освободен от американците чак на 11 април 1945 г. Какво се случи дотогава?

- Докато баща ми беше жив, и аз бях жив. Какво стана след това – не мога да ви кажа. До освобождаването ни имаше 10 седмици, в които аз вегетирах и не забелязвах нищо около мен. Бях загубил желанието си да живея. 

Какво почувствахте след освобождаването ви?

- Бях тъжен и слаб, твърде слаб, за да се радвам. Спомням си, че еврейските пленници направихме една молитвена група и се молехме за мъртвите. На втория ден видях един чернокож американски войник, който за първи път виждаше ужасии като тези в лагера. Той плачеше и плачеше безутешно. След това се втурна да преследва нацистите. 

 

„Интелигентността е преди всичко аристократизъм за духа.“

Карл Ясперс, германски психиатър и философ, роден на 23 февруари преди 141 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков

Задругата на Бялата богиня

 

Концерт на сър Брин Терфел, Мила Михова и Софийската филхармония с диригент Найден Тодоров, Зала „България“, 28.І.2024 г. Сред присъстващите на концерта нямаше нито един глупак.