„Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство.”

„Ако трябва да избирам между болката и нищото, избирам болката.”

„Няма  такова нещо като "беше" – има само "е". Ако "беше" съществуваше, нямаше да има скръб и печал.”

„Не можеш да плуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш да гледаш към брега.”

„Човек може дълго време да живее с парите, които чака.”

„Да изливаш алкохол е като да гориш книги.”

„Повечето хора са малко по-добри, отколкото обстоятелствата им позволяват.”

„Писателят трябва да се научи, че най-долното нещо е да се страхува.”

„Човекът, който мести планината, започва, като мести малки камъни.”

„Джентълменът приема отговорността за своите действия и носи бремето на техните последствия.”

„Свърши си работата. Поемай рискове. Може да не се получи, но е единственият начин да правиш добро.”

„Артистът е същество, движено от демони. Той не знае защо са избрали него и обикновено е прекалено зает, за да се чуди по този въпрос.”

„Четете всичко – боклуци, класици, и т.н. Вижте как те правят нещата. Както дърводелец, който работи като чирак, но изучава майстора. Четете! Ще го абсорбирате. Чак тогава започнете да пишете. Ако се справяте добре, ще го разберете. Ако не, изхвърлете материала през прозореца.”

„Не се страхувайте. Никога не се страхувайте да се изкажете в полза на честта, истината, състраданието и срещу несправедливостта, лъжата и алчността. Ако вие, не само в тази стая, но и в хиляди подобни стаи, го направите, не като клас и класове, а като индивидуалности, мъже и жени, ще промените света.”

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

„Животът не се интересува от добро и зло. Дон Кихот постоянно избира между добро и зло, но в мечтите си. Той е бил луд. Той се пренася в реалността само когато му се налага да се справя с хора, които не може да определи като добри или зли. Тъй като хората съществуват в този живот, трябва да се посветят на това просто да живеят. Животът е движение, а с движението са свързани амбицията, властта, удоволствието. Човек трябва да черпи от силата на движението. Той е част от него. Той се изкушава да определя кое е добро и кое е зло, защото моралът и съвестта го изискват от него, с цел той да може да живее със себе си, да се понася. Моралът и съвестта са дарове от Бог, които човекът трябва да приема, за да получи правото да мечтае.”

УИЛЯМ ФОКНЪР – американски писател, роден на 25 септември 1897 г. Според критиката е единственият истински американски белетрист модернист на 30-те години на ХХ век, следвайки експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. В творбите си използва поток на мисълта, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа.През 1949 г. получава Нобелова награда за литература. Носител е и на два „Пулицър”-а. Смятан е за един от най-влиятелните американски писатели. „Врява и безумство”, „Дворецът”, „Селцето. Градът” са най-популярните му в България романи. Умира през 1962 г.

 Следвайте ни и във Viber ТУК