БНР

„Аз изградих едно мнение във времето от март насам и мнението ми е, че винаги, когато има криза, обществата първо жертват хората на културата. Те са им най-излишни. В момента аз съм излишен“, каза в предаването „Графити по въздуха“ Роберт Леви, който живее в Германия от две години.

Практически няма такава сфера на изкуството, която да не е  изключена от обществения живот.

„В България имаше една тенденция, в която интелигентните хора, хората на духа бяха съзнателно изключвани от възможността да участват в управлението, да изказват идеи. Сега виждаме, че откровено неграмотни хора управляват страната“, допълни Роберт Леви.

Не става дума хората на изкуството да управляват, става дума за това, че да бъдеш политик е професия, която изисква и висока квалификация, и голяма обща култура и интелект, подчерта поетът и писател:

„В България имаме обратна селекция. Тези хора съзнателно са изключвани от управлението“.

75-80% от стиховете в книгата „Anemoia“ на Роберт Леви са писани в Германия.  

„Най-често пишех, ходейки на работа, в почивките. Един поет не избира кога Господ започва да му диктува, единственото, което следва да направи е да намери време да запише това, което му е издиктувал“.

РОБЕРТ ЛЕВИ е роден през 1964 г. в София. Той е специалист по културна и социална антропология и история на българската култура, сценарист на документални филми. Автор е на поетичните книги "Един от върха на иглата" (1999), "Вавилон" (2006) и "Дромахия" (2017).  Постоянен участник в националното движение “Поети с китара” и във фестивателите “Морски струни” - Несебър и “Поетични струни” - Харманли.

 

Цялото интервю можете да чуете тук

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...