КРИСТИНА БЕРГМАН, DW

Американският президент разпространява опровержими конспиративни теории, британският премиер мами кралицата и цяла международна армия от тролове има една-единствената задача да извършва дезинформация в социалните мрежи. Истината не изглежда да е на почит в края на 2019-а.

Йозеф Гьобелс, пропагандният министър на Хитлер, би потрил ръце. Ако на него все още му се е налагало да използва медиите целенасочено и да арестува журналисти, за да осигури желаното първенство на информацията, днес на популистите им е много по-лесно: те пускат туитове и неуморно разпространяват полуистини и лъжи. Техните последователи тиражират опасните безсмислици - и дори само малка част от тях да се задържи в главите на хората, демагозите вече са успяли донякъде да разцепят нацията и да привържат своите поддръжници още по-тясно към себе си. Респективно - да се доближат до следващата изборна победа.

"Ако вярваш на това, което четеш, трябва да се прегледаш"

Този, който например във Фейсбук реши да потърси за четене нещо по-различно от обичайното, неминуемо много ще се изненада. "Нанси Пелоси е отклонила 2,4 милиарда долара от социално-осигурителната система, за да финансира процедурата по импийчмънт срещу Доналд Тръмп", гласи едно от заглавията. Само един клик стига, за да кажа на света, че съм вбесен. Още един клик, и съм споделил възмутителното заглавие. Как може тази жена да отнема пари от бедните и от пенсионерите!

При това пак само един клик стига, за да се отвори съдържанието под заглавието. И този, който е дори само малко скептичен и се вглежда по-внимателно, ще разбере бързо - това не може да е истина, това не е истина. Статията е поствана в рубриката: "Сатира, която настройва войнствено". А малко по-надолу на сайта намираме и уточнението: "Всичко на този сайт е измислено... Ако вярваш на това, което четеш, трябва да се прегледаш".

Но полза няма: заглавието усилено се тиражира и коментира, благодарение на което покрай алгоритмите на Фейсбук попада пред очите на все повече хора - в техния поток от новини. Отчайващо е. Как може някой да вярва на такива безсмислици?

Тъй като не сме се научили да се справяме с такава лавина от информации, с каквато ни заливат социалните мрежи. Тъй като там никой не казва кое е важно и кое не, кое е вярно и кое не е. Всичко е едно и също, всичко тече в потока новини - и доброто и лошото, и полезното и опасното. Пък и нали всички във Фейсбук са ми "приятели". А на приятелите си вярвам.

Повече компетентност и спокойствие

Време е това сляпо доверие да се заклейми и да се предприеме нещо срещу него - и то чрез широка коалиция за истината и против дезинформацията и лъжливите новини. Някои наченки вече има: Туитър забрани като начало политическата реклама, Фейсбук и Гугъл още обмислят. Но те няма как да избягат от своята отговорност, ако искат да задържат обществения интерес.

И Дойче веле участва в международен проект, който има за цел да проверява фактите в интернет и в социалните мрежи. Но активни в това отношение трябва да бъдат не само медиите, а и учебните заведения. Знанието за алгоритмите на Фейсбук, манипулираните снимки и правилният подход към социалните медии трябва да се изучава и в училищата и университетите, но също така - и в рамките на квалификационни курсове на работното място.

А и в края на краищата всеки от нас може да направи нещо. Нека не споделяме това, за което изобщо не сме проверили дали отговаря на истината. За да могат приятелите ни да ни вярват. И нека поддържаме връзка и с хората, които са на точно противоположните политически позици. Нека поощрим със сърчице техните безобидни вицове. Но ако за пореден път се възбудят от някоя модерна приказка, нека им го кажем. И преди всичко: да не се отчайваме.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Истинската демокрация се нуждае от независим печат.“

Стефан Хесел, френски дипломат и писател, роден на 20 октомври преди 109 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...