ОГНЯН  СТАМБОЛИЕВ

Тримата руски славянофили ни оставиха немалко интересни страници по тази актуална тема - християнстово и антисемитизъм . Според съветската идеология:  по принцип славянофилите са били „духове ретроградни”, склонни да отрекат европеизацията на Русия, за да я върнат „към корените й”. Но по отношение на антисемитизма са държали да подчертаят дълбоко нехристиянския характер на руските антиеврейски  погроми от края на  ХІХ век и началото на ХХ век, както и яростния антисемитизъм на руските комунисти от периода между двете световни войни. 

Студията на ВЛАДИМИР СОЛОВЬОВ

„ЕВРЕЙСТВОТО И ПРОБЛЕМЪТ ЗА ХРИСТИЯНСТВОТО” е написана през 1884 година като реакция срещу мощните антисемитски вълни от 1881 - 1883 година в Централна и Южна Русия и Украйна. И започва направо с упрека, че: „ние, православните християни, досега не сме се научили да се отнасяме към евреите нормално и човешки, по християнски !”, и твърди, че омразата към този древен и достоен народ съвсем не е типична за ортодоксите, а идва от католическа Западна Европа, от мрачната епоха на Средновековието. “Необходимо е, продължава Соловьов, да се обединим с евреите, разбира се,  не в противоречие с християнството, а в името на неговата сила: както е необходимо и самите евреи да се обединят с нас, в името на своята вяра. Ние сме отделени от евреите само защото все още не сме станали истински християни, както и евреите не са още истински евреи, защото са отделени от нас. Защото съдържа у себе си юдаизма, както юдаизмът включва в себе си християнството”. Струва му се доста странно на Владимир Соловьов, че “в името на Спасителя трябва да осъдим и цялото еврейство,към което всъщност принадлежи и самият той”. И настоява да бъдем признателни на евреите, “народа, родил Исус”. За смъртта на Христос се обвиняват не само евреите, но и римляните, докато за раждането му заслуга има единствено Бог и народът на Израел... Затова: да презираш юдаизма е подло!

През 1890 и 1891 г. Владимир Соловьов отново пише за руския антисемитизъм, пуснал корени и в Полша, тогава в границите на империята. И отново призовава за примирение и съглашение между двете религии.

"Който проповядва омраза срещу един народ, не може да бъде истински християнин,не може да се смята за човечен и морален,” заключава той.

НИКОЛАЙ БЕРДЯЕВ, 

от школата на Соловьов, емигрира през 1925 година в Париж, където умира 74-годишен през 1948 г. Неговите главни съчинения: “Смисълът на историята”( 1923),”Философия на  свободния дух”(1927),”За свободата иробството” (1939), “Руската идея” (1945), “Опит за механична есхатология” (1947) му донесоха световно признание -  издават се непрекъснато до днес. През 1938 г. той написва студия, с която реагира срещу антисемитизма във фашистка Германия и в някои други европейски страни: „В Германия,Унгария, Полша,Чехословакия и Италия днес триумфира яростният антисемитизъм”, пише той. "А еврейският проблем не е само политически,икономически и културен. Той е несравнимо по-дълбок, религиозен, свързан със съдбата на цялото човечество.” Николай Бердяев много аргументирано осъжда расизма, като твърди, че той не  издържа на никаква критика – морална, религиозна, научна. „Няма чисти раси, както настояват националистите – заявява той. – Расата не е нищо друго освен зоологическа категория, тя съвсем не е антропологически или пък историческа!”

Николай Бердяев се обявява и против прочутия  „документ” – ПРОТОКОЛА НА МЪДРЕЦИТЕ ОТ ЦИОН, определяйки го като “безсрамен фалшификат, целящ да опетни еврейския народ”. Този “документ” според Бердяев, е изфабрикуван от някой си чиновник - поляк от Париж на име Рациковски през 1897- 1899 година. Публикуван  за първи път в Русия през 1900 г., той е преведен на повечето от европейските езици, за да внуши на лековерните християни мръсната клевета, че съществувал от векове някакъв “таен заговор на евреите за завладяване на целия свят”.

Николай Бердяев дискутира въпроса и за непризнаването на месианската роля на Христос като един от изворите на антисемитизма. Държи да подчертае, че според монотеизма на еврейската религия признаването на Христовата роля не може да се смята за кощунство. Според този монотеизъм човек не може да бъде истински бог, не може да бъде и истински Месия. Бог е неведим, няма човешки образ и не може да бъде разпънат на кръст. Той е велик и всесилен. Оттук и невъзможността да се признае Христос от еврейската вяра. И добавя: "Но евреите все пак бяха първите, които признаха Исус – светите апостоли също бяха евреи: еврейска беше и първата християнска общност. Защо тогава да не ги похвалим? Еврейският народ обаче викаше: “Разпнете го! Разпнете го!” Всъщност всички народи имат склонност да разпъват своите пророци, учители и велики мъже. Пророците са били винаги низвергвани. Да си спомним поговорката за пророка в собствения дом. Гърците са отровили Сократ, своя най- достоен и мъдър син. Но трябва ли заради това да бъде прокълнат целия гръцки народ? А и не евреите са  разпъвали Христос. През дългата си история християните или просто хората, които са се наричали такива, са Го разпъвали много пъти чрез насилието, омразата, предателството и  антисемитизма...Чувството на гняв е греховно чувство. Кръвта, отмъщението, омразата – това са неща дълбоко чужди на истинското християнство. В него те са влезли от езичеството на древните.”

За пазлика от Соловьов, Бердяев не вярва, че противоречията между православните християни и евреите ще изчезнат едва след  асимилацията на последните. “Християните са длъжни да се отнасят по християнски към друговерците”, предупреждава той. 

Против асимилацията се произнася и ГЕОРГИЙ ФЕДОТОВ

В текст от 1942 година той заявява: "Асимилацията е престъпление и Адолф Хитлер е един от главните престъпници в цялата човешка история.”

Позицията на тримата руски православни философи е достойна  за възхищение, особено днес, когато ксенофобията и антисемитизмът се надигат в цивилизовани страни като Франция, Русия, Украйна, Унгария, Полша, Германия.  За щастие, в Балгария  антисемитизмът (въпреки германския и съветския натиск) не успя  да пусне корени. Българите винаги са били толерантни към чужденците и друговерците. А и евреите – да не забравяме – са дали немалко за българската материална и духовна култура. 

Мисля, че някое от нашите по-сериозни издателства  (доколкото останаха) би могло да подготви отделен сборник с част от посочените в тази статия текстове на тримата големи  руски философи - славянофили. Актуални са!