“В Англия, изобщо в Европа, имат твърде грешно понятие за българите. Аз съм слушал и, да си кажа честно, до последно време сам мислех, че те са диваци, не по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето учудване, когато узнах, че почти всяко българско село има училище и училищата, които са оцелели от пожара, се намират в цветущо положение. Те се издържат от суми по доброволен налог не само без правителствени подбуди, но и въпреки многобройните мъчнотии, правени от властите. Обучението в училищата е безплатно, еднакво за бедни и богати. И надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и да пише. Изобщо процентът на грамотността в България не е по-малък от тоя в Англия и Франция.“

Когато през април 1876 г. пламва огънят на въстанието и беззаконието във фалиралата Османска империя взима връх, английският вестник „Дейли нюз“ изпраща кореспондента си Джанюариъс Макгахан. Журналистът отразява и Руско-турската война (1877/78). Така че той е имал достатъчно време да се запознае с тогаващата действителност. През 1880 г. на български е издадена част от кореспонденцията му, преведена от Стефан Стамболов.