В. "Сега"
Прославените гранитни колчета постояха малко на "Графа" и бяха оттеглени - както например Делян Добрев си оттегли оставката, която беше подал в знак на морална ангажираност, но после размисли и си я дръпна обратно.
Колчетата на "Графа" престояха до релсите, колкото да възбудят остроумниците и колажистите - докато остроумниците се наостроумят и колажистите се наколажят, колчетата бяха вдигнати от булеварда и отнесени в неизвестна посока - надяваме се да не ги унищожават на полето край Радомир. Формата на колчетата изглежда беше най-стимулираща въображението - те бяха оприличени на надгробни камъни, перки на акули, средство за изтезания... На тези закачки проектантът отговори, също остроумно, пред bTV: „Асоциации може да се правят всякакви, всичко прилича на нещо в нашите измерения”. Майтап, майтап, ама тия колчета са изработени, транспортирани, подредени, вдигнати, отнесени. Гранитът е тежък материал - и скъп...
Друго остроумно обяснение беше, че те, колчетата, всъщност били поставени по изискване на МВР, а формата е избрана тъкмо такава с идеята да не сядат по тях безделници, безотговорници и провокатори.
Това е в наши дни, а преди 11 години - през 2007, отново имаше сблъсък на тема колчета, но в този конфликт народът не участваше. Тогава народът все още не беше овластен от "Фейсбук" да се изказва неограничено и с широка чуваемост по естетически, политически, икономически и всякакви други въпроси. През 2007 сблъсъкът беше между титаните Бойко Борисов (кмет на София) и Румен Петков (министър на вътрешните работи).
Двамата политически мъже бяха в жестока разпра - Борисов твърдеше, че е станал кмет и партиен лидер единствено заради Румен Петков. Понеже Румен Петков бе назначен за вътрешен министър на тройната коалиция, а Бойко Борисов считаше, че това е позор за МВР. "Ако не го бяха направили министър, аз досега щях да си седя в МВР - обясняваше по онуй време Борисов по интервютата. - На мене ми дай да си марширувам по плаца, друго не ми трябва".
И в това напрегнато статукво столичният кмет Борисов постоянно се заяждаше с МВР, че му минават с полицейските си коли по "Графа", което е забранено.
Борисов намери радикално решение - сложи на "Граф Игнатиев" възпиращи колчета, които могат да се управляват с дистанционно. Системата трябваше да работи така:
Идва луноходът на МВР - вижда колчетата, полицаят псува кмета и дава назад.
Идва трамваят, ватманката натиска копчето на дистанционното, колчетата се скриват в земята, трамваят минава, ватманката натиска пак копчето и колчетата се вдигат.
Добре ли, зле ли беше замислено, беше ли замислено изобщо - да не ровим в стари рани, обаче самите подвижни колчета също като днешните злополучни гранитни неподвижни такива - престояха съвсем малко.
И пак бяха отнесени, но не от работници, а от трамвай. Дали поради недостатъчно обучение, дали по политически причини, дали от симпатии към Румен Петков и МВР - водач на трамвай пропусна да цъкне дистанционното и сгази нещастните колчета.
Тази игра между двамата мъже не беше толкова скъпа като днешния ремонт на "Граф Игнатиев" - за сегашния ремонт тепърва ще донесат новите колчета, които не знаем как ще изглеждат и колко струват.
На онуй време парите за глупости бяха по-малко, та политиците си напъваха малко от малко и въображението.
