Всеки трети пълнолетен българин (36%) заявява, че изобщо не отделя време за четене на книги, а всеки четвърти (24%) чете почти всекидневно. Това показват данните от национално представително изследване на общественото мнение, проведено от „Институт „Отворено общество“ през април тази година, съобщава mediapool.bg
По-младите и по-образованите, хората с по-високи доходи, както и тези, които сърфират в интернет повече от средното за страната, по-често отделят време за четене на книги. По-често правят това и хората, които са по-критични към информацията в медиите и в по-малка степен са съгласни, че медиите в страната предоставят точна и проверена информация и не се поддават на политически или икономически натиск.
Резултатите от проучването показват, че няма значителни разлики между навиците за четене, регистрирани през 2016 г. и тези от 2018 г.
Хората на възраст над 60 години четат значително по-рядко от по-младите - почти половината (49%) от българите над 60 години заявяват, че изобщо не отделят време за книги, докато сред анкетираните на възраст до 29 години тези, които изобщо не четат, са 2 пъти по-малко (24%). Сред най-младите всеки трети (34%) заявява, че чете книги почти всеки ден, а с увеличаване на възрастта, този дял спада до 22% при хората над 60 години. При хората над 30 години, време за четене почти всеки ден отделя малко повече от 1 на 5 души, което се доближава до средното за страната.
Делът тези, които заявяват, че отделят време за четене на книги почти всеки ден, е около 3 пъти по-голям в столицата (33%) и в областните градове (30%) от дела на тези в селата (12%). В общинските центрове пък ден четат 21%, което е близко до средното за страната. Всеки втори, живеещ на село, споделя, че изобщо не чете книги, докато в София това важи за едва един от пет човека.
По отношение на пола, разлика в навика за четене между мъжете и жените има, но тя не е толкова голяма, колкото по населени места – сред мъжете 41% заявяват, че никога не отделят време за четене на книги, а сред жените този дял е 33%.
Очаквано, много големи разлики в интереса към четенето на книги се наблюдават според степента на образование – колкото си по-образован, толкова по-често четеш. Например, сред висшистите близо половината (43%) четат почти всеки ден, което е 20% повече от средното за страната, и едва 11% признават, че изобщо не четат книги. Честотата на четенето при завършилите средно образование не се различава значително от тази, на средностатистическия пълнолетен гражданин на страната. Три четвърти от хората с основно и по-ниско образование (76%) заявяват, че изобщо не четат книги, което е над 2 пъти по-голям дял от средния за страната (36%).
В синхрон със зависимостта между степента на образование и честотата на четене на книги, данните от изследването показват, че колкото е по-висок доходът на човек, толкова по-често той отделя време за четене на книги. Сред хората, които са част от домакинства с най-висок месечен доход (над 700 лв. на член на домакинството), онези, които изобщо не четат, са около 20%. Сред хората, с месечен доход между 450 и 700 лв., 29% заявяват, че изобщо не четат, а при хората, които живеят с между 300 и 450 лв. на месец, делът на тези, които изобщо не четат, достига до 47%. Най-високият дял на лица, споделили, че изобщо не четат - цели 59% - се отнася за най-бедните хора, разполагащи с до 300 лв. на месец. Тези, които четат книги почти всеки ден при всички доходни групи, са около 20%, което се доближава до средното за страната (24%), като при хората, с най-висок доход, този процент нараства до почти 30%.
Ако разгледаме навиците за четене на книги по социален статус, ще установим, че се оформят две групи – на работещите (в т.ч. и работещите пенсионери) и на неработещите (в т.ч. безработни и неработещи пенсионери). Групата на работещите чете значително по-често в сравнение с неработещите. По-точно, по двама от всеки трима безработни (62%) и половината от неработещите пенсионери (51%) никога не отделят време за четене на книги. За разлика от тях, сред работещите делът на тези, които никога не четат, е една трета (33%) при пенсионерите и 26% при работещите в трудоспособна възраст.
Изследването показва и друга зависимост - хората, които сърфират в интернет пространството всеки ден (46% от пълнолетното население на страната), имат различно поведение по отношение на четенето на книги от пълнолетното население на страната.
Редовните потребители на интернет отделят време за четене доста по-често – всеки трети (31%) чете книги почти всеки ден, докато всеки пети (22%) изобщо не чете книги. Обратно е съотношението сред пълнолетното население - всеки четвърти (24%) чете почти всеки ден и приблизително всеки трети (36%) изобщо не чете книги.
Данните разкриват и още една зависимост. На въпроса: „На кой вид медия се доверявате основно, когато имате нужда от информация за положението в страната?“, онези, които посочват интернет, четат книги повече от посочилите телевизия. По-точно, всеки трети (33%) от доверяващите се на интернет заявява, че чете книги почти всеки ден, за разлика от доверяващите се на телевизията, при които едва всеки пети (20%) отделя време за четене почти всеки ден. От тези, които разчитат на информация за общественото положение от телевизията, 40% признават, че никога не четат книги, а сред онези, които търсят информация в интернет, едва всеки четвърти (25%) никога не чете книги, което е значително по-малък дял от средния за страната (36%).
Спрямо отговорите на въпросите дали вярват, че медиите у нас представят на обществото точна и проверена информация, без преднамерено да скриват или изопачават факти и дали медиите у нас се поддават на политически или икономически натиск или влияние, се наблюдават разлики в навиците за четене на книги. От тези, които вярват, че медиите предоставят точна информация и са независими от чужди влияния, над 40% заявяват, че изобщо не отделят време за четене, а само 30% заявяват същото, от тези които не вярват в тези твърдения.
При по-доверчивите към качеството на информацията, която медиите представят в публичното пространство, хората, които четат почти всеки ден (17-19%) са с 10% по-малко, в сравнение с по-критичните (27-29%).
