"Бих желала промени, като искам те да започнат от самата гилдия на пишещите. Тези формации, организации, съюзи на писателите, които се градяха на един формален принцип, вече не са според мен работещи. Поетът е индивидуалист, той трябва да бъде себе си. Не разбирам нетолерантността на поети от един съюз към поети от друг съюз, ние трябва да имаме толерантност един към друг и тя да дойде от самите нас. Разбирам, че ако някой пише лирическа поезия, може да симпатизира на такъв вид поезия от други колеги – това го разбирам, но не и да има деление по отношение на съюзи. Ние злоупотребяваме с властта, особено когато имаме медийна власт. Тези неща искам да се ограничат и да имаме повече търпимост един към друг.

Също така искам културните институции да осигурят повече условия и възможности колективно авторите да се изявяват, а не да се грижат за авторите поотделно. Нужна ни е повече взаимност, колективност. Да се организират срещи с авторите, форуми, а не само два пъти в годината – фестивал „София-Поетики“ и Коледният базар на книгата в НДК, които сами по себе си са прекрасни възможности за изява, но не са достатъчни. Както неведнъж съм го казала, добре е да накараме писателите да се чувстват полезни, както е във Франция – те са ангажирани всяка седмица с подобни срещи в различни градове, срещат се с читатели, правят се дискусии за произведенията и т.н. Ние не се грижим за авторите – прави се форум по случай детската книга през април и Коледния панаир на книгата и това е всичко.

Трябва поезията да навлезе повече и в училище. Трябва да възпитаваме децата на изящна словесност. Ако не го правим, ако не събудим интереса им, сме загубени – загубени са издателите, писателите и ние като общност."

Аксиния Михайлова, поетеса, носителка на наградата "Аполинер" , пред "Литературен вестник" в отговор на въпроса какво би желала да се промени в обстановката в България за пишещите хора

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.