Михал МИШКОЕД, в. "Стършел"
Обикновено в „Стършел” ви представяме хумористични книги. Този път правим изключение – книгата „Бивши хора” (изд. „Сиела“, 2017) от Вили Лилков и Христо Христов не е смешна, а страшна. В нея подробно е описана съдбата на България след преврата на 9-и септември. По-точно съдбата на елита на България. Този елит – индустриалци, финансисти, търговци, офицери, инженери, интелектуалци - все хора с образование и положение в обществото, са обявени за „бивши хора”. Терминът принадлежи на съветското КГБ – така чекистите са се разправили с елита на Русия след 1917. Нашата ДС получава готовия съветски модел и го прилага у нас - с помощта на московските си „товаришчи” нашите властници след 9-и септември 1944 смачкват всички по-изтъкнати българи – някои унищожават физически, други пращат в лагер, на трети отнемат имотите и ги изселват принудително в различни краища на България. Клеймото „БХ” – „бивши хора” по класификацията на ДС, тежи над семействата, над децата и внуците – те цял живот са „втора категория”, нямат право да работят, да учат, да живеят като нормални човеци…
Те повече не са хора, а са „бивши”.
„Авторите на книгата Вили Лилков и Христо Христов слизат в кладенеца, за да запишат стоновете на мъчениците и да възкресят истината. Направили са го с безпристрастието на документите или обратното – със страстта на писмените свидетелства. Защото зад разчетеното се ширва история, дълга колкото съвестта на читателя. Зад едно преведено от службите съветско понятие - „бивши хора” – лъсва варварство и неукротима жестокост.(…) Новото име навързва като с въже хора и ги лишава от сутрешната радост да се будят свободни. Читателят не е предупреден за водопада от сломени съдби, който руква пред очите му още с първите редове.(…) Как да не се изуми читателят, като научи, че думи и събития могат така да се усучат, че да нахлузят на човек примка или да го откарат в зловонна килия за пет, петнайсет, двайсет години? Или че е възможно да бъде засмукан от центрофугата на злото в името на незнаен идеал – любов към чужда родина, петилетка, партия?” – това пише в послеслова си „Ехото на мълчанието” проф. Иван Младенов.
От тази книга много неща стават ясни на читателя - не само за миналото. Става му ясно и защо днешна България е на това положение – защото целият є интелектуален потенциал е ликвидиран, а на мястото на едни достойни българи са дошли други - „квадратните глави” – „другарите”, от които и до днес няма отърване. От техните синове и внуци, които пак са на власт.
Не пропускайте „Бивши хора” от Вили Лилков и Христо Христов – една важна книга за мислещи читатели. Никой друг вестник няма да ви я препоръча.
