„Гардиън“ публикува нещо като изповед на 54-годишния музикант Джон Бон Джоуви. Поводът е новият му албум This House is Not For Sale („Тази къща не се продава“), който ще излезе на 4 ноември. Ето някои от откровенията на рок легендата:
„Да израсна в покрайнините на Ню Джърси никога не е било източник на страх за мен. Детството ми беше в работническа среда, средностатистическо и хубаво. Бях щастлив с двамата ми родители, които ме обичаха, както и с двамата ми по-малки братя.“
„Не бях проблемно дете. Когато бях на 4, станах рано сутринта и почуках на вратата на съседите. Казах им, че мама още спи и ги попитах дали имат зърнена закуска. Толкова за непослушанието ми.“
„Сърцето ми се разби, когато Ричи Самбора напусна групата. Работихме заедно 30 години. Не му завиждам сега, смятам, че можеше да поеме по по-добър път. Впрочем той току-що избра да спре да работи.“
„Славата е гадост, изначално. Това е вид травма, която получаваш при първия си успех. Когато дойде, ти си напълно неподготвен за нея. С групата прекарвахме много време, заключени и уплашени до смърт.“
„Отегчих се да пея най-големите си хитове. Нужно ли е да пея още “Livin’ on a Prayer”? Да. Още и още. Това ме депресира, но съм се примирил.“
„Не съм кръвен роднина на Франк Синатра, но обичам този слух. Кой не иска да му е роднина?“
„По време на концерт се наслаждавам да гледам морето от хора.“
„Мисълта, че Тръмп може да стане президент е стресираща. Всяка кошмарна реалност е възможна сега. Кой вярваше, че Brexit ще се случи?
„Винаги ми е било достатъчно да изпия бутилка вино, преди да си легна. Наркотиците никога не са били голямо изкушение за мен. През годините видях много хора, които заради наркотиците пропаднаха в заешката дупка.“
„Златните години на музиката умряха. Отдавна мина времето, когато можеха да се продадат 30 млн. екземпляра от един албум. Не бих искал да съм начинаещ музикант сега.“
„Няма шанс отново да обуя скъсани дънки. Използвах ранните си години да правя пари, затова вече нямам дупки по тях.“
„Ако ще бъда еталон за женена рок звезда – приемам. Въпреки че Боно и Брус Спрингстийн също са такъв пример. С жена ми не сме заедно заради парите. Имаме 4 деца и всеки си има роля в семейството: аз глася багажа, тя приготвя обяда.“
