ПЕТЪР ВАСИЛЕВ
Само след броени дни (4 ноември) официално на пазара ще излезе поредният албум на рок бандата „Бон Джоуви”. С плоча под фаталния № 13 музикантите от Ню Джърси отново са на музикалната сцена, в опит да прекрачат отвъд, може би най-турбулентния период от създаването на състава. Албумът, озаглавен „This House is Not for Sale” (Тази къща не се продава), е първи без дългогодишния китарист, съосновател и съавтор, Ричи Самбора. Неговото място заема харизматичният гръцко-канадски виртуоз, Фил Екс (Филип Ксендис).
След като Самбора ненадейно напусна групата в началото на 2013 г., в разгара на последното световно турне, основите на „Бон Джоуви” бяха сериозно разклатени. Основи на една къща, чиито жители бяха едни и същи в продължение на 30 години – от дебютния диск през 1983 г. Здравословните проблеми на най-възрастния член на бандата, барабанистът Тико Торес, допълнително усложниха ситуацията. След като Джон Бон Джоуви довърши „на мускули” обиколката на световните сцени през декември същата година, бъдещето на „Бон Джоуви” беше поставено на карта с песимистичен привкус за идните времена.
Компилацията от нови и преработени стари парчета, „Burning Bridges” (Горящи мостове), излязла през миналия август, сякаш обаче отново запали пламъка – както у Джон Бон Джоуви, така и у десетките милиони фенове на рок бандата от Ню Джърси. Така се стигна до излизането на „This House is Not for Sale” – албум с реновиран саунд, създаден със 100% от това, което е останало от енергията на групата, обиколила света и направила най-мащабните световни турнета 6 пъти само през новия век.
Албумът започва с едноименния сингъл „This House is Not for Sale”, който вече месец циркулира в пространството. Една песен за достойнство и лоялност. Ретроспективната песен „Living With the Ghost” е следвана от неангажиращата и надъхваща „Knockout”. Настроението променя баладата с джаз и блус влияние „Labor of Love”. Заслужава си да се чуе и алтернативното парче „Born Again Tomorrow”, в което Джон Бон Джоуви и продуцентите сливат хард рок с диско-електро звучене.
Песен №6 е „Roller Coaster”, а плочата навлиза в пика си с „New Year's Day” – песен, за написването на която Джон Бон Джоуви се вдъхновява от Хораций, Робърт Бърнс, Сол Белоу и Рей Бредбъри. Ценителите на тежкия рокендрол ще се насладят на най-мрачното произведение от селекцията – „The Devil's in the Temple” (Дяволът е в храма). Авторът Джон Бон Джоуви обрисува една постапокалиптична картина на рушащ се храм, постепенно обгръщан от злото. Любопитно, метафората олицетворява звукозаписната компания „Island Records”, която публикува „Бон Джоуви” в продължение на близо 34 години, с изключение на 6 месеца през 2015 г. Лидерът на групата хвърля обвинения към лейбъла, който е изстискал енергията и желанието за творчество от най-успешния си продукт.
Следва нежната балада „Scars on This Guitar”, посветена на канала, по който тече рокендрола – акустичната 6-струнна китара. Много силна е и песента „God Bless This Mess”, в която Джон решава да покаже, че много ясно осъзнава слабостите си, но не търси съжаление, а напротив – път напред и нагоре. „Гласът ми си отиде, посивявам и всичко ме боли. Не плачете за мен, защото съм душата на компанията. Не мога да върна нещата такива, каквито бяха, но днес всичко е наред”, пише той в текста.
В албума е намерила място и песента, която Джон Бон Джоуви написа и „подари” на завършващите университета „Rutgers-Camden”, „Reunion”. Официалната версия на „This House is Not for Sale” е завършена от „Come On Up to Our House” – едно музикално произведение, което носи повече топлота от разпалена камина на Коледа. Със сигурност щеше да се превърне във вечен хит, но в друго време.
Бонус траковете също си заслужават. Феновете ще чуят чувствената любовна балада „Real Love”, нестандартната композиция „All Hail the King”, нежната „I Will Drive You Home” и „Goodnight New York” – поредния трибют на най-духовният град в съвременната история – Ню Йорк , написан с леко намигване към един от идолите на Джон Бон Джоуви - Франк Синатра.
„Болката ражда прекрасни песни”, казва често в интервютата си в последно време вокала на бандата. Относно напускането на най-добрия му приятел и колега, Самбора, той споделя: „Да бъдеш в рок банда не е доживотна присъда”. Очевидно е прав и за двете. Във време, в което рок музиката далеч не се радва на върхова популярност, „Бон Джоуви” ни подаряват (да, точно така, подаряват, всички знаем защо) една прекрасна селекция от качествени музикални композиции.
С брилянти текстове, с които Джон Бон Джоуви спокойно може да се нареди до Пол Саймън, Ленард Коен и Боб Дилън, с автентично, макар и реновирано звучене, гарнирано с няколко експеримента, „This House is Not for Sale” със сигурност ще бъде един от най-знаковите албуми за тази година. Независимо дали човек харесва или не „Бон Джоуви”, всеки ценител на хубавата музика трябва да чуе този албум поне веднъж. Защото в противен случай просто губи – качеството си заслужава да се опита, дори да не е по вкуса ни.
И дано, когато през февруари 2017 г. започне поредното, може би последно, може би не, световно турне на „Бон Джоуви”, бандата намине и през нашите географски ширини. Ако пък не, ние ще отидем там, където са концертите. Защото обичаме хубавата музика, „Бон Джоуви”, рокендрола.
