КАЛОЯН КОНСТАНТИНОВ, klinklin.bg
Първа част: Цени, умножени по 10: Как се ремонтира Националната галерия
251 творби, сред които картини на Иван Мърквичка и Владимир Димитров-Майстора със статут на национално богатство, са били повредени заради безстопанственост от Националната галерия (НГ), разкри разследване на КлинКлин.
Щетите са нанесени в редица инциденти от 2016 г. досега, като последният се случва февруари тази година. Всички те обаче или са напълно скрити от обществеността, или информацията е манипулирана. Така за инцидента на 7 февруари 2023 г. в медиите се появяват данни за авария, която е предизвикала падане на мазилката в едно от фондохранилищата, както и лека повреда на 3 картини.
Реално противопожарната метална врата на подземието е избита от пантите си след взрив, който поврежда 75 картини, показват документи, предоставени на КлинКлин.
"Жътвар" на Владимир Димитров-Майстора.
Какво е повредено?
43 от тях са с ниска степен на увреждане. 13 са със средна степен на увреждане. 18 картини са тежко увредени и се нуждаят от „спешна консервационно-реставрационна намеса“. 1 картина е с „над 60% унищожена живопис“. Всички до една са със статут на национално богатство и са част от основния фонд на НГ между Освобождението и Втората световна война. Въпреки това досега нито една от творбите не е реставрирана. Те също така нямат и застраховка.
Става дума за 11 картини на Иван Мърквичка (1856 - 1938): „Седнало куче“; „Къпеща се жена“; „Шопско хоро“; „При люлката по време на жътва“; „Ноктюрно на ужаса“; Ескиз на сграда; „Селянка от Търновско“; „Селянин от с. Нова махала“; „Девойка от Трън“; „Портрет на А. Гаврилова“ и „Невеста от Софийско“.
3 картини на Владимир Димитров-Майстора: „Жътвар“; „Автопортрет“ и „Мраморно море – залез“. 1 картина на Сирак Скитник, озаглавена „През Балкана“, както и „Момичета-циганчета“ на Дечко Узунов. Сред останалите 40 артисти на повредените платна са горе-долу всички значими родни имена от онзи период*.
Иван Мърквичка, „Портрет на А. Гаврилова“, 1896 г. Картината е повредена от НГ.
Както винаги, никой не е виновен
От Националната галерия уверяват, че „от 2018 г. до момента произведенията във фонда на НГ са обект на постоянен контрол от страна на служителите в галерията […] от гледна точка на превенцията и оптимизиране на условията на съхранение“. Проверка на Министерството на културата (МК), извършена в същия ден на аварията, набързо заключва, че „НГ е изпълнила задълженията си по осигуряване на необходимите условия за съхранение на културните ценности“.
Оттам топката се прехвърля върху „Синхрон-С“, фирмата, която отговаря за поддръжката на системите за газово пожарогасене във фондохранилищата. Именно по време на профилактичния преглед на системата от страна на фирмата във фондохранилище номер 5 на първия етаж се случва взривът.
„По случайност няма човешки жертви и наранявания“, отбелязват от НГ, посочвайки че фондохранилищата се посещават ежедневно. Екипът на галерията изисква гаранции за своята бъдеща безопасност, което налага изключването на останалите 6 противопожарни системи, което само по себе си излага на риск картините при нова авария.
Въпреки това „Синхрон-С“ отказва да признае вина. Фирмата прави оглед на 16.02.2023 на инсталациите с инертен газ IG-541. Тя установява проблема и открива няколко други нередности в противопожарната система.
Оттам изтъкват, че са получили протокол от 2017 г., „в който изпълнителят и подизпълнителят на ремонта по проекта предават противопожарната система“. В него няма данни за рискове и нередности. Самата фирма поддържа НГ от 21.12.2020 г., като поема обекта с двустранен протокол. Протокол, който обаче липсва... „Синхрон-С“ извършва първия си профилактичен преглед на 11.01.2021 г. и не установява рискове и нередности, които успява да забележи 2 години по-късно, точно след взрива.
Иван Мърквичка, „Ноктюрно на ужаса“. Картината е повредена от НГ.
Унищожаване на културна ценност
Пето РУ към СДВР започва преписка по случая, тъй като „уврежданията на движимите културни ценности са свързани с реалната загуба на културна стойност, която би могла да бъде непоправима.“
Въпреки това Министерството на културата снема всякаква вина от Ярослава Бубнова, скандалната директорка на НГ. Самата тя обаче не пропуска да обвини МК, че от февруари до октомври (момента на публикуване на разследването) министерството не е отпуснало 30 660 лв. за спешна реставрация и консервация на картините, и 10 000 лв. за ремонт на авриралите системи. Макар че самата галерия да разполага с въпросните средства, както заяви източник на КлинКлин.
„Съществено забавяне и затрудняване при реализиране на нужните ремонти и реставрационни дейности представляваше продължителната липса на бюджет за 2023 г. С оглед протичащото досъдебно производство НГ е получила указания да не предрпиема фактически действия по намеси в системите и в помещенията, поразени от аварията, до извършване на необходимите експертизи и процесуално-следствени действия от разследващите“, уточняват от НГ.
Мълчанието на реставраторите
КлинКлин се свърза с няколко лица, които работят в НГ, но всички обясниха, че информацията по авариите през годините се държи в тайна от тесен кръг приближени на директорката Ярослава Бубнова. Дори част от реставраторите е НГ не знаят кои произведения и доколко са увредени. Самата тя заплашваща с професионални последици служителите, които я критикуват. Изглежда, че това е нещо като традиция в НГ, където през последните години няколко аварии повреждат над 251 творби. Те обаче се пазят в тайна дори от собствените ѝ служители.
На 18 юни 2018 г. възниква ВиК авария в депо на фонд „Българско декоративно изкуство“ към „Квадрат 500“ (който през 2015 г. беше открит след ремонт за 27 милиона лева). В следствие на това 135 произведения са повредени. Това са творби на Любомир Йорданов, Георги Ножаров, Стефан Савов, Тодор Игнатов, Веска Дуцканова, Вяра Узунова, Пенчо Георгиев и др.
„Трудно е да се определи степента на повредите, във връзка с аварията, няма снимков материал преди аварията. Ако се разчита на снимковия материал след аварията, може да се определи, че броят на трайно увредените творби е 26“, съобщават за КлинКлин от НГ. Оттам поясняват, че 4 г. по-късно реставрацията на стойност 25 000 лв. продължава.
„Отходната вода се изливаше върху картините“
Друга ВиК авария, този път през 2017 г. и в депото на Музея за социалистическо изкуство, поврежда 26 картини на Лика Янко, една от най-известните родни художнички. Степента им на повреда е от средна до висока.
Източник на КлинКлин заяви, че за проблема с канализацията се е знаело дълго време, но никакви мерки не са били взети. Точно както се знае за проблемите с вентилационната и противопожарна инсталация в „Квадрат 500“. Въпреки това години наред не се взимат цялостни мерки, макар институцията да разполага с пари за това.
„Канализацията се оттичаше директно върху картините от депото. Беше скандално. Въпреки това никой не взе мерки, докато не беше късно“, споделя анонимен служител на галерията. По онова време директор е Слава Иванова, назначена след редица скандали от Вежди Рашидов, тогавашен министър на културата.
Иванова напуска преждевременно през септември 2018 г., без да упоменава конкретна причина. Сега по всичко личи, че това е била аварията, която уврежда 135 творби. Тогава неин заместник е Бубнова, която бързо е назначена за временен директор, а сетне за постоянен в мандата на Боил Банов. Отново след поредица от скандали, като дори Слава Иванова тогава хвърля тежки обвинения към нея.
В същия музей 2014 г. отново възниква ВиК авария, която уврежда произведение на Златю Бояджиев, но сериозен ремонт, който да избегне по-тежкия инцидент 3 години по-късно, е пренебрегнат.
Аварии без край
По-малко от година след ремонта за 27 милиона лева в срадата на „Квадрат 500“ се пука обезвъздушител на отоплителната инсталация. Причиненият теч освен че срутва мазилката от тавана, засяга 5 творби. Отново сериозни мерки не са взети нито от директорката, нито от нейната заместничка.
Така година по-късно възниква нова авария на вентилационната система, в следствие на което температурата пада твърде ниско и сериозно поврежда 10 изключително стари произведения. Сред тях са такива от 16 и 17 век.
Няколко работници към НГ, с които КлинКлин разговаря и които пожелаха анонимност, посочиха, че проблемите с климатичната и ВиК инсталация в „Квадрат 500“ съществуват от самото му откриване. Ръководството на НГ в лицето на (вече бившата) директорка Слава Иванова и (настоящата) директорка Ярослава Бубнова проявява престъпна небрежност към културното и историческо богатство на България.
Министерството на културата, от своя страна, ги покровителства и си затваря очите за лавината от скандали в НГ. Преди това се случваше направо на ниво министри: Рашидов, Банов, Минеков.
„В момента основен покровител на Бубнова е Екатерина Джумалиева, директор на Дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“. Средните ешелони на МК са заети от верни партийни кадри на ГЕРБ и некадърни службогонци, на които им пука единствено за собствените им интереси“, коментира анонимен служител на НГ пред КлинКлин.
Очаквайте последната част на разследването на КлинКлин за безстопанствеността на Националната галерия в последните 10 години и опитите на МК за прикриване на скандалите.
----------------------------
*Панайот Панайотов, Вера Иванова, Борис Шаров, Кирил Цонев, В. А. Кикиминов, Александър Божинов, Кирил Петров, Ото Хорейши, Иван Димитров, Цветана Щилянова, Марсел Немска, Никола Петров, Петко Клисуров, Александър Стаменов, Марио Жеков, Елена Карамихайлова, Цанко Лавренов, Иван Ангелов, Бенчо Обрешков, Антон Митов, Живка Пейчева, Стефан Иванов, Дамян Николов, Елисавета Консулова, Борис Денев, Петър Петров, Преслав Кършовски, Васил Стоилов, Николай Райнов, Марин Устагенов, Борис Иванов, Иван Ненов, Никола Михайлов, Цено Тодоров, Николай Абрашев, Султана Суружон, Илия Петров, Драган Данаилов, Борис Иванов, Никола Ганушев и Елена Изгоренкова.
