DW

"Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани по цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес…" 

Тези думи от 17-минутната реч на Мартин Лутър Кинг, произнесена във Вашингтон точно преди 60 години, продължават да отекват и днес. Легендарната реч на чернокожия лидер се изучава в училищата и университетите. Тя е вплетена и в редица документални и художествени филми. Бившият президент на САЩ Барак Обама също я цитираше. „Имам една мечта“ се е превърнала и в рефрен на различни популярни музикални парчета. Трите думи и цялата реч на Кинг и до ден-днешен запазват експлозивната си сила.

Розета Канада-Харгроув, тогава 20-годишна, разказва пред АРД за 28 август 1963 г., когато е била сред множеството на площада във Вашингтон. "Дори не направихме снимки. Нямахме представа, че това ще влезе в учебниците по история. Но именно така стана", разказва жената, която пристига със сестра си в американската столица от Ню Йорк.

 

"Сякаш се беше случило чудо"

Днес 80-годишната афроамериканка си спомня, че в онзи ден във Вашингтон цветът на кожата не е имал никакво значение. "Дори не виждахме дали някой е черен или бял", връща се назад тя. Ставаше въпрос само за това да се борим заедно за повече справедливост, по-добри работни места и срещу расизма, допълва Канада-Харгроув. Майка им не желаела дъщерите ѝ да присъстват, тъй като се страхувала от евентуални бунтове. Демонстрацията обаче остава мирна.

"Знаехме, че е наистина важно да присъстват много хора", казва Крис Мичъл, тогава студент в "Харвард", а по-късно и професор по политически науки. Над 250 000 души са присъствали на Похода до Вашингтон преди 60 години, припомня АРД.

Една сцена остава завинаги в паметта на 89-годишния днес Мартин Смолин. Когато видяла всички пристигнали автобуси, възрастна чернокожа дама протегнала ръцете си към небето, сякаш се е случило чудо. "И наистина беше чудо, беше изключително затрогващо", спомня си Смолин.

В края на събитието, след като вече били произнесени много речи, дошъл редът и на Мартин Лутър Кинг. По време на словото си той се отклонил от предварително написания ръкопис и започнал да говори за своята визия за един по-добър свят: "Имам една мечта". След тези думи всички притихнали, спомня си Розета Канада-Харгроув.

 

Непреходен стимул за бъдещите поколения

Свидетелят на речта на Кинг и бивш студент по физика Майкъл Райх разказва, че онзи 28 август 1963 г. променил живота му. По думите му преживяното по време на Похода до Вашингтон му е показало колко е важно да се отстоява справедливостта. И четиримата свидетели на историческата реч ва Мартин Лутър Кинг са съгласни, че е налице прогрес, но според тях все още не всичко е постигнато, пише АРД.

Днес реториката на Мартин Лутър Кинг се е превърнала в неизменна част от университетските занятия. Речта му остава в историята, но и създава възможности за бъдещите поколения. 

Девал Патрик, първият чернокож губернатор на щата Масачузетс и вторият избран чернокож губернатор в историята на САЩ, казва: "Речта е пророческа за времето си, както и много други речи на Кинг. Те са непреходни и поетични, предизвикателство - и стимул за нас."

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина