DW

"Имам една мечта, че моите четири деца един ден ще живеят в нация, където няма да бъдат преценявани по цвета на кожата им, а според техния характер. Имам една мечта днес…" 

Тези думи от 17-минутната реч на Мартин Лутър Кинг, произнесена във Вашингтон точно преди 60 години, продължават да отекват и днес. Легендарната реч на чернокожия лидер се изучава в училищата и университетите. Тя е вплетена и в редица документални и художествени филми. Бившият президент на САЩ Барак Обама също я цитираше. „Имам една мечта“ се е превърнала и в рефрен на различни популярни музикални парчета. Трите думи и цялата реч на Кинг и до ден-днешен запазват експлозивната си сила.

Розета Канада-Харгроув, тогава 20-годишна, разказва пред АРД за 28 август 1963 г., когато е била сред множеството на площада във Вашингтон. "Дори не направихме снимки. Нямахме представа, че това ще влезе в учебниците по история. Но именно така стана", разказва жената, която пристига със сестра си в американската столица от Ню Йорк.

 

"Сякаш се беше случило чудо"

Днес 80-годишната афроамериканка си спомня, че в онзи ден във Вашингтон цветът на кожата не е имал никакво значение. "Дори не виждахме дали някой е черен или бял", връща се назад тя. Ставаше въпрос само за това да се борим заедно за повече справедливост, по-добри работни места и срещу расизма, допълва Канада-Харгроув. Майка им не желаела дъщерите ѝ да присъстват, тъй като се страхувала от евентуални бунтове. Демонстрацията обаче остава мирна.

"Знаехме, че е наистина важно да присъстват много хора", казва Крис Мичъл, тогава студент в "Харвард", а по-късно и професор по политически науки. Над 250 000 души са присъствали на Похода до Вашингтон преди 60 години, припомня АРД.

Една сцена остава завинаги в паметта на 89-годишния днес Мартин Смолин. Когато видяла всички пристигнали автобуси, възрастна чернокожа дама протегнала ръцете си към небето, сякаш се е случило чудо. "И наистина беше чудо, беше изключително затрогващо", спомня си Смолин.

В края на събитието, след като вече били произнесени много речи, дошъл редът и на Мартин Лутър Кинг. По време на словото си той се отклонил от предварително написания ръкопис и започнал да говори за своята визия за един по-добър свят: "Имам една мечта". След тези думи всички притихнали, спомня си Розета Канада-Харгроув.

 

Непреходен стимул за бъдещите поколения

Свидетелят на речта на Кинг и бивш студент по физика Майкъл Райх разказва, че онзи 28 август 1963 г. променил живота му. По думите му преживяното по време на Похода до Вашингтон му е показало колко е важно да се отстоява справедливостта. И четиримата свидетели на историческата реч ва Мартин Лутър Кинг са съгласни, че е налице прогрес, но според тях все още не всичко е постигнато, пише АРД.

Днес реториката на Мартин Лутър Кинг се е превърнала в неизменна част от университетските занятия. Речта му остава в историята, но и създава възможности за бъдещите поколения. 

Девал Патрик, първият чернокож губернатор на щата Масачузетс и вторият избран чернокож губернатор в историята на САЩ, казва: "Речта е пророческа за времето си, както и много други речи на Кинг. Те са непреходни и поетични, предизвикателство - и стимул за нас."

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…