Известни и активни - граждански и политически - българи, сред които Александрина Пендачанска, Александър Кьосев, Велизар Шаламанов, Калин Янакиев, Димитър Вацов, Георги Фотев, Евгений Кънев, Теодора Димова, Явор Гърдев и др., застанаха зад инициатива за манифест, с която се обявяват против креслива и стигащ до кич вълна от защитници на "националните ценности", претендиращи да са патриотите на България. Текстът публикуван на peticiq.com и под него вече са се подписали над 400 души.
Ето пълния текст на манифеста:
Време е да се противопоставим категорично на фалшивия и креслив "патрЕотизъм", който се тиражира в последните 15-ина години под различни имена - "Атака", ВМРО, "Възраждане" и пр. На всички е известно, че зад тези бързопоявяващи се и бързочезнещи партийки се крият устойчиви чужди интереси, целящи разединение на Балканите и откъсване на България от евроатлантическия й път. Техните кресливи мисионери, партийни и медийни, говорят под път и над път за "национални ценности", "герои" и "опазване на традиции", разиграват свещената карта на Македония, но отзад в името на "героите" се вършат престъпления към българското бъдеще.
Днес трябва да измием родолюбието и от кича, и от геополитическите интереси, които искат да го употребят за свои цели. Да го върнем на истинските му, мълчаливи собственици - обикновените хора, които работят за България, на всички, които строят родината си и се грижат за нея. На тях отдавна им е ясно, че любовта към България няма нищо общо с "Булгар, булгар!" и биене по гърдите. Отрасли с Вазовото "Да работим!", те са спокойно уверени, че тя е всекидневно усилие, труд и принос към Отечеството. Патриотизмът, мълчат си те, се крие в делата, не в думите.
Чашата ни преля и ще го кажем ясно: всички ние, реално допринасящите, сме патриотите. Отхвърляме монопола, бруталното партийно узурпиране на патриотичните чувства. Отхвърляме фалша, имитациите и кресливия националистически панаир. Предпочитаме обикновена скромност - обичаме родината и правим нещо за нея, а не се "гордеем", като развяваме 80-метрови флагове, тричаме кучета или си татуираме Левски и Раковски по бедра и кореми.
Истинският патриотизъм не е евтина бутафория. Той е всекидневна загриженост за всичко, което става в България и което изисква освен любов още професионализъм, компетентност и отговорност. Опира се на успехите и постиженията на хора от различни възрасти, класи, професии и области, но отхвърля популисткото противопоставяне между елити и маси, между "умните и красивите" и "дядото на село". Отхвърля и опитите за конфронтация на едни социални групи с други, не разчита на зловещи игри с "чуждото" и "своето".
Истинският патриотизъм е свързваща, а не противопоставяща сила: не е случайно, че над Народното събрание пише "Съединението прави силата". Убедени сме, че всички граждани в нашата страна могат да живеят в материална задоволеност, справедливо, съвместно и силно, с равни права и в демокрация, че могат заедно да управляват съдбата си. Идеалът ни е легендарната "чиста и свята република" на Левски, a писмата на Ботев ни ръководят: "преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти".
В Родината, за която мечтаем, законите не са празни думи. Тя е дом: а у дома има топлота и уют, но има и справедливост, правилата се спазват. Вкъщи наистина не е възможно да се нарушат ничии права, независимо от етнос, религия, убеждения, култура, раса, пол или сексуална ориентация. В добрия дом и всеки чужденец би получил гостоприемство и хуманно отношение в рамките на българските закони.
Отворили сме прозорците си към света. В момента сме постигнали немалко: България участва в Европейския съюз и НАТО и, с някои изключения, е пример за мирна политика и добросъседство на Балканите. Родината ни суверенно е избрала своя цивилизационен път, но справедливостта в собствените й граници е накърнена, а мястото ни в ЕС е незавидно. В идеала си я виждаме стояща по-високо: в собствените ни граници законът упражнява своето върховенство, а навън България без изключения е защитник на принципите на международното право, с което си е извоювала достойно място във всички международни съюзи, форуми и асоциации.
Последното означава, разбира се, и равноправно място и в Европейския съюз и НАТО, устояване на българските интереси и достойнство в тях, но също борба в техните рамки за справедливи каузи. Но то означава и ангажимент към тези съдбоносни за нас общности и съюзи, солидарност с общите им ценности и политики, поддържане единството в ситуации на криза. Пазим в сърцето си онази световна България, която няма да се снишава и свива в провинциалния си ъгъл, а ще поддържа Европа единна. Тя не би приклякала страхливо при трудни ситуации, а винаги би защитавала световната демокрация и правовия ред, би стояла твърдо с конкретна, ясна позиция. Днес например тя би застанала категорично в подкрепа на Украйна срещу агресора.
Отвореният и съзнателен патриотизъм не може да бъде излъган с омрази, игрички на противопоставяне и изолации в границите на махалата. Хуманен към чужденците, солидарен към европейските ни партньори и приятели, по отношение на българите, емигрирали по света, той има различно, топло чувство. Никой от нас не е забравил, че те са братя и сестри, обитатели на духовния дом, наречен България. Затова очакваме от своите политически представители и правителства обмислени и дългосрочни политики към българската диаспора. България трябва да се ползва от тяхната помощ и компетентност, а заедно с това да укрепва чувството им за принадлежност, да полага и дългосрочно държавно усилие по поддържането на българската култура и език сред децата им.
В пределите на страната нашият патриотизъм отхвърля имитациите, с която разните партийки девалвират родното и противопоставят едни граждани на други, мъчейки се да спечелят електорат. Той е свързваща кауза, достатъчно привлекателна и всеобща, за да може да бъде подкрепена от различни социални и етнически групи, от политически организации и граждански сдружения, местни общности и клубове, всъщност от всички български граждани, които мислят като нас.
Да го повторим още веднъж: да си патриот, означава да обичаш страната си и се грижиш за нея. Да произвеждаш, да създаваш иновации, да увеличаваш благосъстоянието, но също да спазваш законите и да настояваш другите да ги спазват. И още да преследваш корупцията, да си плащаш данъците, да гласуваш, да поддържаш цивилизационния й избор. То изисква да си непримирим към бутафориите, подменящи България. Нашата история е показала, че можем да направим това. На никого не дължим благодарност за това, че ни има, убедени сме, че родолюбие е друга дума за "заедно" и "грижа".
