На 23 октомври преди 66 години спонтанно избухва унгарското въстание, насочено срещу правителството на Унгарската народна република и неговата просъветска политика. На 4 ноември съветски войски нахлуват в Будапеща и в други райони на страната. Унгарската съпротива продължава до 10 ноември. Над 2500 унгарци и 700 съветски войници са убити в конфликта, а 200 000 унгарци стават бежанци. 

По този повод публикуваме поста във фейсбук на Евгений Кънев.

---

Достатъчно ли е малка страна да заяви, че е неутрална, за да я подмине геополитическата буря, завихрена от велика сила, която я смята за част от своята сфера на влияние? Както ни внушават днес “миролюбците” във властта?

Имаме чудесен пример - Унгария, но не тази на Орбан. Днес е нейният национален празник  - 66 години от паметното унгарско въстание срещу комунистическия режим през 1956 г.

Международната обстановка за октомврийските събития през 1956 г. е благоприятна. В СССР е ход развенчаване на култа към Сталин, а няколко месеца по-рано Хрушчов е произнесъл своята секретна реч срещу култа. На този фон през лятото се надигат работниците в Познан и след масови вълнения Полша успява да издейства известна либерализация на режима и напускане на част от съветската окупационна армия.

На 23 октомври около 20 000 души се събират в Будапеща около паметника на полски герой от Унгарската революция през 1848 г. Известен интелектуалец прочита манифест от 16 точки за край на съветския режим, неутралитет по австрийския модел и свободни избори с многопартийна система.

Скоро след това група младежи иска да влезе в националното радио и да прочете тези точки, но не е допусната от унгарската ДС. Идва новина, че влезлите са задържани след което започва и стрелба. Притеклите се въоръжени части обаче вземат страната на революционерите и с тяхна помощ близо 2 000 души се въоръжават. Съветски части нахлуват в града, но след кратка схватка остават пасивни.

Комунистическият лидер Геро Ерно - наскоро заместил сталиниста Ракоши - напуска Унгария, а премиер става умереният комунист Нод Имре. Той през цялото време настоява за мирно разрешение на създалото се напрежение и се договаря с Москва за допускане на още съветски войски, но същевременно признава събитията за въстание, а не за антикомунистически метеж. 

На 1 ноември Нод обявява пълен НЕУТРАЛИТЕТ на Унгария и излизане от Варшавския договор.

В Москва първоначално вземат връх умерените Хрушчов и Жуков за ненамеса. По същото време Франция и Англия са нахлули в Египет да завземат Суецкия канал и съветското ръководство не иска да бъде и то асоциирано с “империалисти”. Затова са готови на преговори и изтегляне от Унгария.

За няколко дни има затишие и като че ли унгарското въстание е успяло.

Но последват слухове за чистки (екзекуции) на комунисти и офицери на службите от въстаниците. Тези събития намират широк отзвук в СССР и изцяло променят настроенията. Тогава хардлайнерите в Политбюро, подкрепени от другаря Мао вземат връх и на посланика Андропов е разпоредено да заблуди премиера Нод, че всичко е наред, докато на 4-ти ноември съветските войски нахлуват в Будапеща от няколко посоки под ръководството на маршал Конев. 

Въпреки че разбира ситуацията, Нод не се решава да заповяда на унгарската армия да окаже съпротива, която самата е разцепена между просъветско ръководство и провъстанически войници. Скоро е наложено ново правителство начело с Кадар Янош.

Нод, заедно с други министри бяга в югославското посолство, което след дни напуска с лъжливи гаранции за свободно напускане на страната. Арестуван е и след две години е екзекутиран. 

Съпротивата продължава до 9 ноември, когато въстанието е окончателно смазано с цената на 2,500 загинали унгарци и 700 съветски войници. И десетки хиляди ранени и стотици хиляди напускащи Унгария.

Бунтът е смазан и заради пасивността на Запада, зает със сагата около Суецкия канал и нежеланието му да воюва с вече ядрения СССР.

Но Унгария дава доказателство за дълбоко чуждия комунистически режим от съветски тип на страните от Източна Европа. И става знаме на битката на тези народи до окончателното му падане. Но историята явно се повтаря.

Честит национален празник, Унгария!

Бъди умна, България и не допускай внушенията за неутралност, когато си в окото на бурята!

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина