Изявени български режисьори от различни поколения написаха отворено писмо до комисията по културата и медиите в парламенти и до Атанас Атанасов - министър на културата, в което повдигат важни въпроси за бъдещето на филмовото изкуство. Те настояват да спре модела "Рашидов", който дели филмите на “зрителскИ” и “фестивалнИ”. Те настояват за организирането на срещи и дискусии в широк кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството.

Публикуваме пълния текст на отвореното писмо. Графичните акценти в текста са на редакцията.

 "Във връзка с проведената среща между народните представители от Парламентарната комисия по културата и медиите към НС, с представители на Асоциацията на българските продуценти, Филмаутор, Асоциацията на българските киносалони и ИА НФЦ, бихме искали да изразим своята загриженост в няколко насоки: 

На срещата бяха обсъдени проблеми, които засягат формирането на дългосрочна държавна политика в сферата на филмово изкуство и задават посоката за развитие на българското кино. В същото време на тази среща не бяха поканени представители на едни от най-значимите творчески организации и сдружения в областта на филмовото изкуство. Поради това, но не само, проблематиката беше представена изключително едностранчиво и повърхностно. Породи се неприятното усещане за прокарване на лични лобистки интереси, а не за конструктивен диалог в търсене на решения за сериозни проблеми от обществено значение.

Смущение буди фактът, че на тази среща се лансира едно изкуствено разделение на българското кино на “зрителско” и “фестивално”. Тази вредна и погрешна теза, подхваната от представители на правителството на ГЕРБ, най-вече в лицето на бившия министър на Културата, а в последствие и председател на Комисията по култура в 44-то НС – Вежди Рашидов, сега беше доразвита и е на път да бъде официализирана. Категорични сме, че нито една национална кинематография не може да се разделя по този начин, защото навсякъде по света, фестивалите се правят именно заради зрителите. Фестивалът е място, където се събира изключително много публика, на която се показва селекция от най-добрите филми от цял свят. 

В Европа именно тези фестивални участия и награди са гарант за зрителя за качеството на даден филм. Фестивалите и филмовите пазари, които се провеждат по време на едни от най-големите филмови събития в областта на киното -  КАН, БЕРЛИН, ТОРОНТО и т.н. са платформата, която дава възможност на българските филми, освен в страната, да бъдат разпространени и по света. 

За щастие вече има множество такива примери и голяма част от българските филми, постигнали международен успех и донесли безспорен престиж за българската култура, се радват на добро киноразпространение и извън България. Поради това, разделението на “зрителско” и “фестивално” кино е проява на липса на компетентност и/или опит да се подмени същността на философията на киноизкуството в контекста на европейските регламенти и разпоредби.

Вярваме, че в унисон с европейските практики, българската държавна политика следва да финансира филми с високо художествено съдържание, които реализират добавена културна стойност и носят международно признание и престиж за българската култура, а не филми създадени единствено с цел търговска реализация. В единия случай се произвежда произведение на киноизкуството - културен продукт, а в другия случай се произвежда комерсиален продукт предназначен за бизнеса в сферата на забавленията. Задължение на Министерството на културата и Комисията по културата и медиите в парламента е да се занимават с проблемите и да защитават правата на художественото кино. Няма логика, филми, които се справят добре на пазара, постигат големи търговски резултати, но не получават висока оценка за своята художествена стойност, да бъдат подпомагани от държавните културни институции.

Това са чисто търговски продукти, които, ако се допусне прецедент и Министерството на културата започне да ги субсидира, ще се окаже, че държавата обслужва не обществени, а частни бизнес интереси. Ако държавните политики абдикират от задължението си да подпомагат българското изкуство и насочат пряко помощите към пазара, то по-добре нормативните уредби да бъдат регулирани в министерство на икономиката, а не в министерство на културата.

На въпросната среща бяха направени конкретни предложения за промяна в правилника за прилагане на закона в посока цензура на авторите и неглижиране на художествените критерии, с които предложения категорично не сме съгласни.

Решени сме да защитаваме базисните за филмовото изкуство норми и ценности от посегателството на бизнеса и пазара. Няма да допуснем държавната помощ за производство на киноизкуство, по смисъла на европейските правни норми, да бъде пренасочена към обслужването на частни търговски интереси.

 Приветстваме организирането на срещи и дискусии в широк кръг, на които да се разискват както проблемите в киноиндустрията, така и насоките за една смислена културна политика в областта на киноизкуството." 

Подписали:

Проф. Георги Дюлгеров - кинорежисьор

Стефан Командарев - кинорежисьор

Тео Ушев - кинорежисьор

Проф. Иван Ничев - кинорежисьор

Камен Калев - кинорежисьор

Петър Вълчанов - кинорежисьор

Кристина Грозева - кинорежисьор

Весела Казакова - кинорежисьор

Мина Милева - кинорежисьор

Ралица Петрова - кинорежисьор

Милко Лазаров - кинорежисьор

Андрей Паунов - кинорежисьор

Константин Божанов - кинорежисьор

Илиян Метев - кинорежисьор

Драгомир Шолев - кинорежисьор

Иван Павлов - кинорежосьор

Виктор Чучков - кинорежисьор

Тонислав Христов - кинорежисьор

Павел Г. Веснаков - кинорежисьор

Христо Симеонов - кинорежисьор

Димитър Кутманов - кинорежисьор

Любомир Младенов - кинорежисьор

Петър Попзлатев - кинорежисьор

Николай Тодоров - кинорежисьор

Елица Петкова - кинорежисьор

Светослав Драганов - кинорежисьор

Александър Смолянов - кинорежисьор

Димитър Петков - кинорежисьор

ЛюбоЙончев - кинорежисьор

Костадин Бонев - кинорежисьор

Зорница София - кинорежисьор

Димитър Сарджев - кинорежисьор

Петър Крумов - кинорежисьор

Лъчезар Аврамов - кинорежисьор

Николай Василев - кинорежисьор

Димитър Коцев-Шошо - кинорежисьор

Григор Лефтеров - кинорежисьор

Яна Титова - кинорежисьор

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Ана Ангелова - ненадмината българска Кармен

     25 години без оперната певица.

    "Наистина, внушителен бе актьорският диапазон на тази рядко надарена певица и актриса."

     
  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За механизмите на контрол в седмото изкуство

Книгата на Деян Статулов „(Не)възможната свобода. Идеологическа цензура в българското игрално кино (1948–1989)“ е добър повод да разкажем на младите за филмите, които въпреки монопола на партийната повеля успяват да покажат, че комунистическият идеал е фалшив герой

Мерилин Монро ще надживее „Блондинка“

 

Филмът ни представя сцена след сцена на изнасилвания, обиди, манипулации, измами, унижения и физическа агресия срещу главната героиня

Абсурдна комедия, сатира, драма - за „Амстердам“ и Дейвид О. Ръсел

 

Ще има зрители, които ще го изгледат с каменни лица, след което напористо ще критикуват и злорадстват, други ще се забавляват и ще се кикотят, а малка част просто ще остане изненадана и развълнувана