ТЕОДОРА БЪРЗАКОВА, "Свободна Европа"

Той е двукратен носител на "Оскар", както и на множество други международни награди, сред които най-престижното италианско отличие "Давид на Донатело". В САЩ вероятно е сред най-известните италиански актьори и режисьори. Той е Роберто Бенини, който тази седмица стана лауреат на "Златен лъв" за цялостен принос.

Призът е от най-стария кинофестивал в света се обявява предварително и ще се връчи през септември във Венеция. При обявяването на наградата директорът на журито Алберто Барбера описа Бенини като "един от най-забележителните комедийни актьори в определено богатата галерия от италиански изпълнители".

Бенини е роден в малко градче в южната част на провинция Тоскана през 1952 г. в семейство на шивачка и дърводелец зидар. Мести се в Рим само на 19-годишна възраст, където намира експериментални роли в ъндърграунд театри. Първите му сценични успехи не закъсняват, а скоро е избран и за участие в популярен телевизионен сериал, който му носи национална слава.

Първата си международна роля изиграва още през 1986 г. във филма Down by Law без дори да говори английски. Но най-големият му успех в световната кино безспорно е трагикомичният филм "Животът е прекрасен" от 1997 г. В него Бенини е в главна роля и междувременно режисира. Филмът му носи „Оскар“ за главна мъжка роля и за най-добър чуждестранен филм.

Във филма се преплита романтична история с разказ за Холокоста, в който има биографични елементи от живота на бащата на Бенини. Творбата получава толкова голям международен отзвук, че "Животът е прекрасен" остава най-гледаният чуждестранен филм години наред в Америка. А Бенини се превръща в един от най-признатите актьори на своето поколение.

Най-паметните му роли през следващите години са във филмите „На Рим с любов“ на Уди Алън, „Извън закона“, „Нощ над земята“ и „Кафе и цигари“ на Джим Джармуш. Наскоро Бенини си направи 7-годишна пауза от големия екран, в която се отдаде на смели театрални изпълнения на родна почва, сред които самостоятелно прочитане на "Божествена комедия" на Данте.

Завръщането си прави с игралния „Пинокио“ през 2019 г., където актьорът е в ролята на Джепето. Филмът на Матео Гароне му донесе награда „Давид на Донатело“, смятана за италианския еквивалент на „Оскар“. Екранизацията е по историята на Карло Колоди.

В кариерата на вечно енергичния, засмян и колоритен италианец не може да подминем още един запомнящия се момент. През 1999 г. по време на церемонията за връчване на Оскарите, когато чува името си Бенини се покатерва и започва да прескача по столовете на публиката, здрависвайки се със седящите около него, изразявайки огромната си радост от наградата.

"Сърцето ми е изпълнено с радост и благодарност", казва Бенини и в четвъртък, когато научава за почетното отличие от Венецианския фестивал.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...