БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На 6 август се навършват 105 години от рождението на популярния български актьор Петко Карлуковски.

Роденият в Бяла Слатина ентусиаст се формира самостоятелно като актьор, работейки в театрите в Перник и Плевен, след което се присъединява към трупите на Фронтовия и Военния театър (1939–1945 г.).

През 1947 г. получава шанс да се премести в Народния театър „Иван Вазов“, където остава до смъртта си.

През 1956–1968 г. става много популярен като втория водещ – Костадин, на хумористичната радиорубрика „Миладин и Костадин“, съвместно с Пенчо Петров по БНР.

Предаването се излъчва в неделя като продукция на Селската редакция, придобива голяма популярност, критикувайки грешките на растежа на село, но е спряно с решение на ЦК на БКП „поради изчерпаност“...

Все пак талантът на актьора е оценен и през 1967 г. той става заслужил артист.

В театъра е известен като майстор на характерните епизодични роли, винаги обагрени от него с живец и топъл ироничен оттенък – „В полите на Витоша“ (1956) на Стефан Сърчаджиев, „Двубой“ (1963) на Анастас Михайлов, „Боряна“ (1969) на Асен Миланов...

Помня го от участията му в ТВ театър – „Политикани“ (1966), „Вражалец“ (1970), първа версия, и двете постановки на Любен Морчев, както и „Вампир“ (1970) на Георги Аврамов.

Национална известност Карлуковски получава в киното.

Дако Даковски и Сергей Василиев го лансират като Иван Боримечката в „Под игото“ (1952) и „Героите на Шипка“ (1955). С Даковски работи и в „Неспокоен път“ по романа на Ст. Ц. Даскалов „Своя земя“ (1955 г.), като Комара. В „Точка първа“ (1955) на Боян Дановски е запалянко, а при Антон Маринович в „Сиромашка радост“, по разкази на Елин Пелин (1958), създава следващата си разпознаваема роля – Стоян, мъжът на Пенка.

Петко Карлуковски е в стихията си да се представя като великан с нежна душа и ангелско сърце. Той сменя регистъра на излъчването си в „Хитър Петър“ (1960) на Стефан Сърчаджиев – като Стати, чорбаджийския пратеник.

Пълноценно и смислено е сътрудничеството му с Владимир Янчев – майстора на българската комедия – в „Любимец“ №13 (1958) като Пеци, „Бъди щастлива, Ани“ (1961) като председателя Стоян Дончев и с епизодична роля в „Последният ерген“ (1974).

Снима се и в три от знаковите филми на Никола Корабов – „Димитровградци“ (1956) като Шопа, „Тютюн“ (1962), органичен като Виктор Ефимич – слугата на Костов, и „Свобода или смърт“ (1968) като четник от четата на Ботев.

За последно се снима като кмета в историко-революционната драма на Никола Статков и Милен Гетов „Завещанието“ (1974).

Петко Карлуковски умира в разцвета на силите си, ненавършил 53 години, на 29 юли 1974 г. в София.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...