БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Той се ражда на 28 юни 1926 г. в Бруклин, Ню Йорк. Истинското му име е Мелвин Камински.
Участва във Втората световна война, ефрейтор е в 78 пехотна дивизия и се включва в битката при Ардените.
Години по-късно с горчива ирония ще коментира, че на фронта е имало повече война и кръв, отколкото действия…
След нея си намира работа като барабанист в нощните клубове в Касткилс, опитва като комедиант, работи в радиото, главен артист е в „Курорт Гросингер“, след което се насочва към телевизията.
Участва като сценарист в работата по създаване на популярни спектакли като 90-минутното седмично „Вашето шоу на шоутата“ – 25 февруари 1950 - 5 юни 1954 г., с награда „Праймтайм Еми“ за изключителен вариететен сериал за 1951 г. и за едночасовото седмично „Часът на Цезар“, 27 септември 1954 – 25 май 1957, награда „Праймтайм Еми“ за изключителен вариететен сериал за 1957 г., в който си сътрудничи с Уди Алън, а с Карл Райнър печели шумна известност с „2000 годишният старец“ на 12 февруари 1961 г.в „Шоуто на Ед Съливан“.
Постига голям успех с комедийното шоу „Станете умни“, което се излъчва между 18 септември 1965 и 15 май 1970 г.
Сериалът печели седем награди „Еми“, включително за изключителен комедиен сериал за 1968 и 1969 г.
Днес той се възприема преди всичко като лаборатория и опитна площадка за бъдещите филмови проекти на Брукс.
Взема нещата в свои ръце и се доказва като сценарист , режисьор , а често и актьор в собствените си продукции, които в повечето случай са пародии на популярни киножанрове и като цяло носят положителни емоции.
Пробива с великолепната комедия „Продуцентите“, 1967, за неудачници – театрали, постигнали неочакван успех с шоуто „Пролет за Хитлер“, със Зироу Мостел и Джийн Уайлдър, с която печели „Оскар“ за оригинален сценарий.
За привличането на публиката помага и прочутия актьор Питър Селърс, платил от джоба си рекламата за цяла страница в такива престижни издания като „Ню Йорк таймс“ и „Дейли варайъти“.
Години по-късно Брукс ще повтори успеха си, превръщайки „Продуцентите“ през 2001 г. в бродуейски мюзикъл, дебютирал на 19 април с Натан Лейн и Матю Бродерик , осъществил фантастичните 2502 представления и спечелил 12 награди „Тони“, включително и за най- добро либрето на мюзикъл.
Третият опит за хит със същата история „Продуцентите“ от 2005 г. на Съзън Строман със същите водещи звезди плюс Ума Търман и Уил Фарел , по негов сценарий и със собствено продуциране, обаче се оказва провал, не успявайки да покрие производствените си разходи.
На Бродуей ще преследва късмета си и с мюзикъла „Младият Франкенщайн“ с Роджър Барт, осъществил след премиерата на 11 октомври 2007 г. 485 представления и получил наградата на критиците за изключителен нов мюзикъл, който също се превръща в тв сериал през 2025 година…
Повечето от филмите му са заснети вещо и с професионална амбиция – „Дванадесетте стола“, 1970, по Илф и Петров, топъл поглед към съветския НЕП в стил Ричард Брукс и със самия Мел Брукс като Тихон и Франк Лангела като Остап Бендер, „Пламтящи седла“, 1973 , свеж и много смешен микс от мюзикъл и уестърн с Кливънд Литъл като чернокожия шериф Брат и Джийн Уайлдър като Джим, „Младият Франкенщайн“, фина и майсторски поднесена в чернобяло пародия на хорър с Джийн Уайлдър и Мадлин Кан, 1974, „Висока тревожност“, 1977, умело заснета пародия на трилърите по Хичкок със самия Брукс като доктор Ричард Торндайк и „Куклено кино“, 1979, съвместно с Джим Хенсън и Джеймс Фроули, с участието на Орсън Уелс, Елиът Гулд, Боб Хоуп, Мадлин Кан, Мел Брукс и Стив Мартин, сполучлива сплав между анимация и комедия, са касови хитове, харесвани и обичани от широката публика…
От този период съм запомнил прекрасната му елегична комедия „Нямо кино“ от 1976 г., обяснение в любов към майсторите на американската бурлеска от нейния младенчески период - на Чаплин и Бъстър Кийтън с куп звезди като Лайза Минели, Бърт Рейнолдс, Елиът Гулд, Джеймс Каан, Пол Нюмън,съпругата Ан Банкрофт, Мел Брукс и ,разбира се, великият мим Марсел Марсо, който произнася единствената реплика във филма – „Не!“
Скромен финансов успех Мел Брукс постига с „История на света : Част първа“, 1981.
В ерата на пиратското видео от края на 80-те години на миналия век това бе гигантски хит и истинска модерна кинокласика, която безцеремонно и грубо, но много смешно интерпретираше възлови събития от човешката история - от времето на Мойсей законодателя до Великата френска буржоазна революция…
От този филм с Дом де Луис, Мадлин Кан, Грегъри Хайнс и Мел Брукс, съм запомнил култовата реплика на римските сенатори, която произнасят след важно заседание,посветено на решаването на значими обществени проблеми – „Да го духат бедните!“
Логично бе да очаквам – при това прекалено дълго! – с огромен интерес продължението „История на света : Част 2“, появило се като осем сериен филм през 2023 г., на който Брукс бе изпълнителен продуцент , сценарист и разказвач, с Ник Крол в главната роля….
И какво бе разочарованието ми след като го гледах….
Сякаш това не бе продукция на Мел Брукс, а на някой начинаещ комедиант, решил с плоски смешки и вулгарен хумор да компенсира липсата на вдъхновение и свежи находки, дори , когато става дума за Христос, Гражданската война в САЩ , откритието на Александър Бел – телефонът, революцията в Русия или денят Д…
От останалите му филми като постановчик отбелязвам „Космически топки“, 1987, с Мел Брукс и Джон Канди, заслужаваща уважение пародия на „Звездни войни“ , 1977, на Лукас, „Робин Худ : Мъже в чорапогащи“, 1993, с Кари Елвес, комично състезание с възраждащите се исторически блокбастъри и „Дракула: мъртъв и доволен“, 1995, поредната пародия на хорър, приета с овации заради Лесли Нилсен в главната роля и защото е забавен и радост за очите.
Добър успех имаше „Да бъдеш или да не бъдеш“, 1983, убийствено смешният римейк по класиката на Ернст Любич с Мел Брукс и Ани Банкрофт, като аз харесах много горчивата сатира на консумативното общество „Животът вони“ от 1991 г., с Мел Брукс в ролята на Годард Болт, въпреки че се оказа комерсиален провал.
Мел Брукс регистрира прилични артистични изяви в сериалите „Овладейте ентусиазма си“, 2004, на Лари Дейвид и „Комедиантите“, 2015, на Били Кристел, в които играе себе си, неотразим е в „Мел Брукс отвръща на удара!“, 2012 , в едночасова дискусия с Алън Йентоб, както и в „Мел Брукс на живо в Гефен“, 2015, но спечели за пореден път зрителските симпатии с участието си в серийния филм „Луд съм по теб“, 1997 - 1999 , на Пол Райзър и Дани Джейкъбсън, за който получи „Еми“ за изключително комедийно изпълнение, както и при озвучаване – на куче - на анимационния сериал „Глен Мартин – доктор по дентална медицина“, 2010, на Алекс Бергер…
Като продуцент постигна още успехи с драмата „Човекът – слон“, 1980, на Дейвид Линч, комедията „Моята любима година“, 1982, на Ричард Бенжамин, трилъра „Мухата“ от 1986 г. на Дейвид Кронънбърг, в който Джеф Голдблум като Сет Бръндъл представи култова изява в стил Кафка и мелодрамата „84 „Чаринг крос роуд“ , 1987, на Дейвди Хю Джоунс.
Мел Брукс живя дълго, написа мемоарите „Всичко за мен!“, 2021, за които дава ценно интервю на 29 ноември в предаването „Добро утро, Америка!“ на АВС, работи интензивно до 81- та си година, след това отслаби темпото, набра скорост около 95-та си година, продължавайки смело напред и често неуместно е сравняван с Уди Алън, другият комедиен талант на Америка от еврейски произход. Създателят на грубоватия хумор срещу изтънчения интелектуалец – хипохондрик.
Остана в кондиция, режисира и писа вдъхновено и съвсем естествено спечели симпатии, уважение и респект от колеги и зрители…
