БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Внасям необходимото уточнение - Радж Капур умира на 2 юни 1988 г., но един месец по-рано, на 2 май, по време на церемонията, на която е награден с Голямата награда на индийската филмова индустрия, той получава остра асматична атака и колабира, за да почине на 2 юни 1988 г.
Великият индийски актьор, режисьор и продуцент се ражда на 14 декември 1924 г. в Пешавар, сега в Пакистан, в известно артистично семейство. Баща му е прочутият киномагнат Притхви Радж Капур и това предопределя неговата съдба във филмовия бизнес.
След задължителен стаж при таткото като актьор, на 24 години Радж Капур прави първото си важно екранно начинание в „Огънят”, на който освен водеща звезда е и режисьор, и продуцент.
На следващата година се представя с първия си голям хит „Сезонът на мусоните”, в който открива и най-добрата си екранна партньорка Наргис.
През 1950 година е вече собственик на студиото „Радж Капур филм” в Бомбай, чиято скулптурна емблема - немощен старец, държащ в ръцете си умиращо дете, става популярна в света, колкото ревящия лъв на „Метро-Голдуин-Майер” или композицията на Вера Мухина „Работник и колхозничка”, с която започват продукциите на „Мосфильм”.
Звездната си слава Капур постига през 1951 г., когато излиза неговия шедьовър „Бродяга”. Филмът е награден след две години в Кан, но още с премиерата си спечелва сърцата не само на азиатската публика, но и на зрителите в целия свят. В този филм Капур партнира на баща си и на знаменитата Наргис, музиката създават чародейците Шанкер и Джайкишан, зад камерата е знаменитият Радху Кармакар, а върху драматургията работи Ходжа Ахмед Абас.
С „Бродяга” Радж Капур улучва формулата на успеха - неприкрита критика на недъзите в консумативното общество, която е толкова силна, колкото в излизащите успоредно знакови творби на неореализма в комбинация с романтичния облик, в който е разкрит неговия герой-сродник на бедния, но честен Чаплинов скитник, ярки мелодраматични обрати и изключително ефектна музика, чийто запазена марка стават песните, пети от самия Капур и превърнали се веднага в шлагери.
Може и да прозвучи претенциозно, но през 1951 г. светът открива двама азиатски киноколоси - Акира Куросава с „Рошомон” и Радж Капур с „Бродяга”.
Капур затвърждава през 50-те години славата си на универсална кинозвезда с продуцирания от него през 1954 г.”Двете ваксаджийчета” и особено със следващите си легендарни мелодрами „Господин 420” (1955) , „Под прикритието на нощта”(1957) - с награда за главна мъжка роля от Карлови Вари, 1957, и „Там, където тече Ганг”(1960) .
Той е вече световна знаменитост, филмите му се радват на шумен успех, като всеки един от тях носи в себе си онези кодове, които му носят огромно признание - музика, танци, сълзлив сюжет, приповдигната актьорска игра, наивитет в разрешаването на проблемите, дежурните сексуални закачки, с които винаги изправя на нокти строгите индийски киностандарти и протяжност на действието в рамките на 3 часа - рекордът е „Моето име е клоун” с продължителност от 224 минути (!), но и които ще се окажат впоследствие спирачка и за неговото развитие, а и за епигоните му.
Радж Капур не е и не може да бъде Сатяджит Рей.
Той държи основно на търговския успех, на почитта на феновете си и не е привърженик на интелектуалните новаторски усилия на именития си колега Рей.
След като успешната формула проработва, тя ще бъде експлоатирана докрай - особено когато Радж Капур открива цвета в „Сангам”(1964). Вярно, той полага усилия да остане на висотата на своя артистичен натюрел, достигайки завидна емоционална вглъбеност в „Моето име е клоун”(1970), вероятно най-амбициозният му и с фелиниевски размах филм, усилията продължават в „Сега и завинаги”(1971) и „Законът на отмъщението”(1973), но, уви, с „Боби”(1974) настъпва очакваната засечка. Независимо че сюжетът е както винаги ефектен и актуален, дело за последен път на К.А.Абас, засягащ такива животрептящи въпроси като женската еманципация и съдбата на младото поколение в огромната азиатска страна и без да забравяме желанието на водещата звезда Раши Капур да докаже, че е не по-малко талантлив и амбициозен от именития си баща.
И това не е случайно, тъй като във филмите на Радж Капур, които са си основно семейно мероприятие, участват и двамата му братя, както и неговите трима синове.
Радж Капур продължава да работи, независимо че времето му изтича.
Той заснема още четири важни творби - „Истина, любов и красота”(1978), „Болни от любов”(1982) , „Любовната история на Ганга”(1985) и посмъртно излезлия „Хенна“ (1991), доказвайки, че е класик на индийската мелодрама.
Снима се като актьор в престижни суперпродукции като „Абдула”(1982) на Санджай Кхан, убеждавайки се, че не е забравил основното си актьорско призвание.
Превърнал се в жива история и мит на индийското кино, той доживява общественото си и творческо признание, но както често става в света на шоу бизнеса - мигът на личния триумф съвпада със смъртта на звездата.
Радж Капур умира на 2 юни 1988 г.
Днес по-младото поколение трудно ще осмисли каква популярност и влияние е имал този добродушен гигант с лъстиво-присмехулен поглед в целулоидния свят в продължение на 4 десетилетия. Но то има възможност да изгледа най-физиономичните му филми, издадени на DVD, и да си изгради собствена представа за чара и обаянието на индийския Чаплин.
Сигурен съм, че част от неговите филми няма да му се понравят, но класическите ленти „Бродяга”и „Господин 420” ще го спечелят безапелационно, тъй като са издържали проверката на времето.
И с тях магьосникът Радж Капур ще продължи да живее в съзнанието на публиката. А това е мечтата на всеки творец!
