"Свободна Европа"

Тя е Шехерезада. И Мортиша Адамс. И любимата на Зоро. Казват, а тя не отрича, че английският й акцент е "невъзможен". Родена е в семейство на баща от Уелс и майка с ирландски корени, израснала във Великобритания, живее в Ню Йорк, работи в Холивуд.

Тя е Катрин Зита-Джоунс и в сряда стана на 55, а любимият й Майкъл Дъглас навърши 80.

Катрин се ражда в Мъмбълс, крайбрежно градче в залива Суонзи, Уелс. Баща й има фабрика за сладкиши, а майка й е шивачка. Живеят скромно, но спечелени 100 000 паунда на бинго позволява на родителите да плащат уроците по танци и изкуства на малката си дъщеря. А тя от съвсем невръстна знае, че един ден ще бъде актриса.

Когато е едва на 15, Катрин решава да напусне традиционното училище и да се отдаде на страстта си - сцената. Години по-късно това решение й се отплаща - с "Оскар" за поддържаща женска роля в мюзикъла "Чикаго" (2012), номинации за "Златен глобус", британската награда "Тони", награда БАФТА. Зад гърба си има десетки филми - "Маската на Зоро", "Терминалът", "Бандата на Оушън", "Трафик"... и още много.

Но сама казва през "Таймс" преди години, че има и жертви: „Загубих огромна част от юношеството си заради една страст. Сега живея вместо сина си. Отивам в училището, усещам мириса му, дишам. Винаги съм копняла за този свят...“

Кариерата й не потръгва леко във Великобритания. Получава откази за роли дори с аргумента, че е "твърде красива", за да влезе в един или друг образ. Дебютът й в киното е в образа на Шехерезада през 1990 г. Френско-британската продукция "1001 нощ" обаче е оценена по-скоро лошо от кинокритиката.

Следващото й решение е да замине за САЩ. По-точно Лос Анджелис. Холивуд я харесва. Получава главната женска роля в "Маската на Зоро" с Антонио Бандерас и цяла плеяда звезди. Изиграва любимата на Зоро. И вратите на голямото кино се отварят пред нея.

Зита-Джоунс обаче не се величае - тя помни откъде е тръгнала и често говори за „снобизма на цялата актьорска професия“. „Не съм учила в колеж, не съм била в "Оксфорд" , но знаех, че мога да го направя“, казва отново пред "Тайм".

Следват десетки филми, участия на "Бродуей", а вече и в сериалите - ролята на Мортиша от "Семейство Адам" в сериала на Нетфликс "Уензди" и е съвсем по мярка.

Тя е успешна актриса в САЩ, когато през 1998 г. актьорът Дани Де Вито я запознава с 25 години по-възрастния от нея Майкъл Дъглас. Тя си спомня, че той я заговаря с репликата: „Бих искал да бъда баща на децата ти.“

Две години по-късно те са вече семейство, след като носителят на "Оскар" успява да приключи предишния си брак. И става баща на децата й - Дилън и Карис. Тогава Холивуд шушука, че този брак няма да продължи дълго. Става тъкмо обратното - двамата вече 24 години празнуват рождения си ден на 25 септември като двойка.

„Бог знае, че в брака ни е имало възходи и падения, но аз не хвърлям кърпата много бързо за нищо", казва Катрин.

Тя е сред поддръжниците на движението MeeToo и признава, че един от трудните моменти в живота й е когато преди няколко години Майкъл е обвинен в сексуален тормоз от бивша служителка. Двамата разговаряли, за нея ситуация, в която демонстрира, че вярва на жените по принцип, но само не и тази, която обвинява съпруга й, е била доста неудобна. Майкъл Дъглас казва на семейството си тогава, че "тук няма история и че времето ще покаже". Прав е. Когато обвиненията в сексуален тормоз се окажат изфабрикувани - без значение срещу кого са, "това връща движението с 20 години назад“, вярва Катрин.

Но подкрепата за жени не е единствената кауза, за която актрисата се бори. Тя участва в инициативи, свързани с психичното здраве. Макар да пази ревностно личния си живот встрани от прожекторите - освен в необходимата за знаменитост доза, тя през 2011 г. признава, че страда от психологическо разстройство, което може да включва периоди на прекомерна енергия и крайна депресия. Лекувала се е, било я е страх от диагнозата и това "светът да те помисли за кукувица". Казва, че всичко, през което минава, я прави по-силна.

Тя участва в десетки инициативи, посветени на децата, и в родния си Уелс. Участва и в инициативи като "Кино за мир".

Катрин Зита-Джоунс обича и спорта. Всеки вид спорт - от футбола и тима на "Суонзи", който днес не е във Висшата лига, през Формула 1, до американския футбол. Шегува се, че собствената ѝ майка твърди, ако дъщеря ѝ нямала гърди, всъщност щяла да е момче.

Обича да говори и за политика, гордее се колко демократични са децата й, познава Доналд Тръмп от времето, в което е само бизнесмен, когато бил "забавен". "Но никак не е забавно да е президент", споделя тя. Катрин е британка и макар много отдавна да е в САЩ, няма гражданство и право да гласува. Когато стане дума за Великобритания обаче, казва, че когато баща й е на гости, му е забранено да говори за политика. Оказва се, че е поддръжник на излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз, но дъщеря му е дълбоко несъгласна с тази позиция.

През 2010 г. Катрин Зита-Джоунс става Командор на Ордена на Британската империя за филмовата и благотворителната й дейност.

Политически ангажиран е и Дъглас, който само преди дни се завърна от посещение в Украйна, срещу която Русия от повече от две години и половина води война.

 

 Следвайте ни и във Viber ТУК 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Паметници трябва да се издигат на хора, за които споменът изчезва със смъртта им – политици, крале, пълководци.“

Николай Римски-Корсаков, руски композитор и педагог, роден на 18 март преди 181 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...