ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Като малък е запален по футбола като баща си, докато майка му настоява да се занимава с музика. Когато за пръв път излиза на сцена като ученик, осъзнава колко му харесва да е там.

Днес Стефан Вълдобрев, който на 20 май навърши 54 години, се чувства еднакво добре както в ролята си на певец, така и в тези на композитор, актьор и режисьор. Страстта му към киното също се заражда в училище.

"В Стара Загора, когато бях ученик, нямахме много добър театър, за разлика от добрата опера. И тогава ме запали киното. Гледал съм филми по 15-16-20 пъти и в града, и в селото на баща ми Шейново", казва той пред в. "Сега".

Вълдобрев завършва езиковата гимназия в града през 1989 г., а няколко години по-късно се дипломира в НАТФИЗ.

През 90-те години добива популярност с някои свои хитови песни, сред които "О-о-обичам те, мила!" от едноименния му албум. Активно се занимава и с актьорско майсторство, като участва в редица театрални представления.

През 1998 г. му се случва най-хубавото, а след това идва и най-тежкият за него период. Тогава е родена дъщеря му Мария. Същото лято обаче Вълдобрев катастрофира и остава обездвижен дълго време.

През 2006 г. заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката филмова академия ФАМУ и създава няколко късометражни филма. Две години по-късно се връща в България, за да участва в хитовия филм на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, чиято музика написва.

Филмът печели редица международни награди и влиза в краткия списък за най-добър чуждоезичен филм на наградите "Оскар". Вълдобрев участва и във филма "Изпепеляване", с който печели "Златна роза" за мъжка роля.

През 2012 г. Вълдобрев се завръща към музиката, като създава популярната група „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени“. Една от най-известните ѝ песни - „По-полека“ от 2020 г., е избрана за Песен на десетилетието от слушателите на БГ Радио. Групата печели и наградите на радиото за най-добра българска група през 2020 и 2022 г.

Вълдобрев има общо девет албума с авторски песни и е композирал музика за десетки филми и театрални постановки.

Някои от по-значимите му театрални роли са в „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, както и в постановките на драматуржката Яна Борисова и режисьора Галин Стоев „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“.

Днес Вълдобрев казва пред "Под моста", че харесва еднакво всички изкуства, с които се занимава, както и че разнообразието го зарежда.

"Излизаш и имаш да разкажеш една история на хората, да ги развълнуваш", казва той. "Дали ще го разкажеш с поезия, с рими, дали ще бъде чрез проза, или ще го направиш с тялото и лицето си, с гласа си, или с мелодия – няма никакво значение".

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 70 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.