ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Като малък е запален по футбола като баща си, докато майка му настоява да се занимава с музика. Когато за пръв път излиза на сцена като ученик, осъзнава колко му харесва да е там.

Днес Стефан Вълдобрев, който на 20 май навърши 54 години, се чувства еднакво добре както в ролята си на певец, така и в тези на композитор, актьор и режисьор. Страстта му към киното също се заражда в училище.

"В Стара Загора, когато бях ученик, нямахме много добър театър, за разлика от добрата опера. И тогава ме запали киното. Гледал съм филми по 15-16-20 пъти и в града, и в селото на баща ми Шейново", казва той пред в. "Сега".

Вълдобрев завършва езиковата гимназия в града през 1989 г., а няколко години по-късно се дипломира в НАТФИЗ.

През 90-те години добива популярност с някои свои хитови песни, сред които "О-о-обичам те, мила!" от едноименния му албум. Активно се занимава и с актьорско майсторство, като участва в редица театрални представления.

През 1998 г. му се случва най-хубавото, а след това идва и най-тежкият за него период. Тогава е родена дъщеря му Мария. Същото лято обаче Вълдобрев катастрофира и остава обездвижен дълго време.

През 2006 г. заминава за Прага, където специализира кино-режисура в Чешката филмова академия ФАМУ и създава няколко късометражни филма. Две години по-късно се връща в България, за да участва в хитовия филм на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“, чиято музика написва.

Филмът печели редица международни награди и влиза в краткия списък за най-добър чуждоезичен филм на наградите "Оскар". Вълдобрев участва и във филма "Изпепеляване", с който печели "Златна роза" за мъжка роля.

През 2012 г. Вълдобрев се завръща към музиката, като създава популярната група „Стефан Вълдобрев и Обичайните заподозрени“. Една от най-известните ѝ песни - „По-полека“ от 2020 г., е избрана за Песен на десетилетието от слушателите на БГ Радио. Групата печели и наградите на радиото за най-добра българска група през 2020 и 2022 г.

Вълдобрев има общо девет албума с авторски песни и е композирал музика за десетки филми и театрални постановки.

Някои от по-значимите му театрални роли са в „Много шум за нищо“, „Братя Карамазови“, „Майстора и Маргарита“, както и в постановките на драматуржката Яна Борисова и режисьора Галин Стоев „Малка пиеса за детска стая“, „Приятнострашно“ и „Хората от Оз“.

Днес Вълдобрев казва пред "Под моста", че харесва еднакво всички изкуства, с които се занимава, както и че разнообразието го зарежда.

"Излизаш и имаш да разкажеш една история на хората, да ги развълнуваш", казва той. "Дали ще го разкажеш с поезия, с рими, дали ще бъде чрез проза, или ще го направиш с тялото и лицето си, с гласа си, или с мелодия – няма никакво значение".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...