ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

Описва себе си като наблюдателен, сдържан и грижовен човек. Отдава развитието на тези качества на семейството, в което израства. Родителите му се развеждат когато той е още съвсем малък и е отгледан от майка си, писателката Валери Мендес, която страда от психично разстройство.

"Не съм израснал във функционално семейство", казва Сам Мендес пред Франс прес. "Театърът, киното и спортът бяха като мои семейства в младостта ми".

Детската му страст към театъра се превръща в талант, докато учи английска литература в университета в Кеймбридж. Още там започва да режисира много аплодирани пиеси, а след завършването започва работа в Chichester Festival Theatre, преди да се премести в Royal Shakespeare Company и Royal National Theatre, където печели признание като режисьор.

На 24 години Мендес режисира"Вишнева градина" на Чехов в Уест Енд. С участието на Джуди Денч, пиесата е високо оценена от критиците, спечелвайки му наградата за най-добър дебютант.

На 27-годишна възраст той става артистичен директор в Donmar Warehouse. Това е 251-местен театър в лондонския Ковънт Гардън, който се превръща в център на лондонската театрална култура през 90-те години.

През следващите 10 години поставя редица пиеси и мюзикъли и пътува до Съединените щати за много от тях. В театъра Сам Мендес е известен с мрачните си преосмисляния на сценичните мюзикъли, а някои от най-известните му сценични продукции от този период са "Кабаре" (1994), "Оливър!" (1994), "Компания" (1995).

На 34-годишна възраст той дебютира в киното с "Американски прелести" (1999), който му донася едновременно "Оскар" и "Златен глобус" за най-добър режисьор.

Следват още много сценични продукции и филми. Сред тях са два филма от поредицата за Джеймс Бонд, но за критиците виртуозните си режисьорски качества Мендес разгръща с военния епос "1917", чието действие се развива по време на Първата световна война. Той му донася няколко номинации за "Оскар", четири награди "Бафта" и две "Златен глобус".

Следващият му игрален филм е романтичната драма "Империя на светлината" (2022), в който поверява главната роля на носителката на "Оскар" Оливия Колман. Тя играе служителка в кино с нестабилно психично здраве в английски крайморски град, която се влюбва лудо в свой много по-млад от нея чернокож колега.

"В "Империя на светлината" киното е своеобразна пресечна точка за хора от различни поколения, които в известен смисъл никога не биха се видели един друг. Именно това ми харесва. Това е изцяло мой личен опит", казва Мендес за филма, в който отъждествява главната героиня с майка си.

"В една епоха, в която най-важно е да предложиш на публиката някакво съдържание, Сам Мендес все още вярва в магията на киното. "Империя на светлината" е доказателството", пише филмовият критик Питър Дебрюж от "Варайъти".

През май 2003 г. Сам Мендес се жени за актрисата Кейт Уинслет, същата година се ражда и синът им Джо Алфи. Мендес и Уинслет се развеждат през 2011 г. През 2017 г. той се ожени за класическата музикантка и тромпетистка Алисън Балсъм.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...