Прякорът му е Усмивката. Едва ли някой, който е гледал класическия български филм "Оркестър без име" може да забрави колоритния Миташки, изигран от Димитър Манчев. Днес, 17 юли, се навършват 89 години от рождението на актьора.

ДИМИТЪР МАНЧЕВ е от първото поколение актьори на Сатиричния театър. Роден е на 17 юли 1934 г. в София. Изиграва над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Снимал се е в 12 български филма. Най-популярната му роля в киното е на Миташки в българския филм „Оркестър без име“ (1982). Другите му изяви на големия екран са в „Горещо пладне“ (1966), „Понеделник сутрин“ (1966), „Последният войвода“ (1968), „Герловска история“ (1971), „Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), „Топло“ (1978), „Роялът“ (1979), „Непълнолетие“ (1981), „19 метра вятър“ (1986), „Трака-трак“ (1996) и „Рапсодия в бяло“ (2002).

Манчев завършва ВИТИЗ през 1959 г. и актьорският му дебют е във Видинския театър, а през 1962 година постъпва в трупата на Сатиричния театър, където преминава целият театрален творчески път на Манчев. До последната си роля той остава верен на любимия си театрален жанр – сатирата.

Едни от най-запомнящите му се роли на сцената на театъра са: Коваджик („Свинските опашчици“ от Ярослав Дитъл), Щатала („Смъртта на Тарелкин“ от Александър Сухово-Кобилин), г-н Фратю („Чичовци“ от Иван Вазов), Хесапов („Островът“ от Борис Априлов), Оргон („Тартюф“ от Молиер), Булингер („Швейк през Втората световна война“ от Бертолт Брехт), Гечев („Римска баня“ от Станислав Стратиев).

Сред другите му роли са още и Гаврил („Януари“ от Йордан Радичков), Угаров („Провинциални анекдоти“ от Александър Вампилов), Кметът („От много ум… вражалец“ от Ст. Л. Костов), Гушак („Лов на диви патици“ от А. Вампилов), Кросното („Сън в лятна нощ“ от Шекспир), Барах („Принцеса Турандот“ от Карло Гоци), Данко Харсъзина („Господин Балкански“ от Георги Данаилов), Методи („Одисей пътува за Итака“ от Константин Илиев), О`Хара („Арсеник и стари дантели“ от Джоузеф Кесълринг), Яковлев („Фалшивата монета“ от Максим Горки), Сорин („Чайка“ от Антон Чехов), Уилфред Бонд („Квартет“ от Роналд Харуд) и др.

Последната театрална роля на Димитър Манчев е на Поцо („В очакване на Годо“ от Самюъл Бекет, в постановка Лилия Абаджиева) през 2008 г.

Димитър Манчев умира внезапно на 14 януари 2009 г. на 74 години, докато е на преглед във Военномедицинска академия след остра диабетична криза.

 

ДИМИТЪР МАНЧЕВ ЗА СЕБЕ СИ:

„Много съм син. Аз съм ненормален левскар. Гледам да ходя на всички мачове. Футболът и мачовете са своего рода спектакъл. И трябва да се радваш на футболистите за това представление.“

„Опиянявам се от приятелството.Господ да прости на тези, които бъркат не само заради себе си, но и заради нас“.

 

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО:

„Най-впечатляващото у Димитър Манчев беше рядкото съчетание между човещина и талант“ - Павел Попандов

...

„Митко беше много почтен човек. Той беше голям артист. Обичаше сцената, обичаше театъра. Дори когато не беше добре, пак му се искаше да играе.“ - Стоянка Мутафова 

...

„Митко винаги беше усмихнат и радостен. Като го видиш на улицата, той винаги излъчваше някаква топлота. Беше сърдечен, отзивчив и добър човек.“ - Славчо Пеев

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина