БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

С този филм имам силна сантиментална връзка.Излязъл е на рождения ми ден през 1973 г., 22 юни, а разглежда проблеми, които и днес се оказват важни и значими за всеки българин.

Историята, дело на сценаристите Марко Стойчев и Мориц Йомтов – Братя Мормареви, е привидно обикновена и дори незначима.Тя разказва за преживелиците на пенсионирания икономист Методи Рашков – Георги Парцалев – образец на почтеност и професионализъм, който в свободното си време се чуди какво да прави и как да бъде полезен на приятели и близки.

Не му харесва да е домакиня за сина – Милен Пенев  и снаха си – Емилия Драгостинова, въпреки че изпълнява стриктно всички техни заръки, поради което се оплита в куп лъжи, попадайки в нелепи и конфузни ситуации.

Така се стига до бягството му от дома и началото на неговия уж безгрижен живот, за да разбере скоро, че е самотен и никому ненужен, завръщайки се отново в къщи, където го чака голяма радост – родило се е второто му внуче – момичето Теди, за което той с радост се грижи  след това в градинката на кварталния парк. А в добавка за вдовеца разцъфтява неусетно и закъснялата му любов към прелестната и много добра Тотева - Татяна Лолова…

Този на пръв поглед стандартен разказ е изпълнен с много емоции, хумор, спотаена тъга.

Рашков споделя тегобите си с Нейчев – Иван Кондов, търпи ухажването на Радка – Леда Тасева и открива в лицето на Цветарски  - Ицхак Финци силен конкурент за сърцето на Тотева.

В един момент дори иска отново да се върне на работа – дори за три месеца, но бившият му шеф  - Георги Стоянов му попарва амбициите, споделяйки с него откровено, че заместникът му – Младен Младенов е способно младо момче, на което „му сече пипето“…

За да е актуален и в тон с горещите събития на деня, „Сиромашко лято“ леко открехва завесата и на една прочута валутна афера, която тогава бушува подмолно в страната ни.

Разбира се, крамолната тема е поднесена внимателно и с много хумор, като за целта се лансира незабравимия епизод , в който Рашков се предава на капитан Добрев – Евстати Стратев, признава си , че е раздал на шест души 135 долара, от любов към науката, въпреки че се оказва, че това е станало чрез банката и дори написва необходимото за случая самопризнание, без да цитира имена, „защото е замесена жена“ , фиксирана от него като другарката X…

С какво този филм е толкова важен и любим за българския зрител?

Първо със самата история, която е уж тривиална, а е разказана с много топлота и любов.

След това идва стабилната режисура на Милен Николов, който доказва, че освен ярки драми като „Краят на песента“ (1970), може да снима и забележителни комедии в сътрудничество с оператора Румен Георгиев.

Не забравяме и прекрасната и незабравима музика на Борис Карадимчев, която пасва като ръкавица на измръзнала ръка на тази симпатична поема за съдбата на хората от трета възраст, изживявайки втора младост над 55…

Добавяме и безупречно подбрания актьорски състав, в който няма нито едно грешно попадение, а в него личат още имената на Иван Цветарски, Божидар Лечев, Лъчезар Стоянов, Сашка Братанова, Домна Ганева, Пенка Цицелкова, Иван Обретенов,за да ни стане ясно, че във филма участва цвета на българското артистично войнство.

Но най-важното е друго.

Не ни се иска да признаем, но „Сиромашко лято“ печели сърцата ни не толкова с амбицията на Рашков да остави добър спомен за себе си, постигнатото от него и да е нужен някому, а най-вече с погледа към тогавашна България, изживяваща кратък период на растеж и благоденствие, в който младите строят апартаменти и вили, мечтаят да карат вместо „Фолксваген“ „Ситроен“, раждат деца, а за пенсионерите е осигурен спокоен и уреден живот, на който  трябва да се наслаждават…

Дребна подробност е, че Нейчев, разговаряйки на финала дружески с Рашков ще спомене, че „някъде, в някои страни хората ги пенсионират на 65. По е правилно!“, Рашков ще отговори мъдро – „Зависи от човека“…

Преди 50 години у нас населението приключваше трудовата си дейност на 60 за мъжете и на 55 за жените, нямаше изгледи за нова пенсионна реформа, защото липсваше демографска криза и никой не си представяше, че ще работи до 65…

Половин век по-късно това вече е реалност…

Но за нея Братя Мормареви, Милен Николов и „Сиромашко лято“ нямат никаква вина…

 

„Сиромашко лято“, цветен, 78 минути, сценарий – Братя Мормареви, постановка – Милен Николов, творчески колектив „Младост“, премиера 22 юни 1973 г., може да се гледа на YOU TUBE – BG Films

 

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…