Германската актриса Сандра Хюлер триумфира на 76-ото издание на кинофестивала в Кан, приключил преди дни. Наградата за най-добра актриса бе присъдена от журито на Мерве Диздар от Турция. В дните преди наградната церемония критици и експерти прогнозираха, че с приза от Кан заслужава да си тръгне Сандра Хюлер. Тя направи впечатление с ролите си в два от филмите в конкурсната програма, които бяха отличени с водещите награди „Златна палма” и Голямата награда на журито – „Анатомия на падането” на Жустин Трие от Франция и „Зона на интерес” на Джонатан Глейзър, Великобритания.

Хюлер не бе наградена, но триумфира, писаха германски медии след наградната церемония в Кан на 27 май. През 2016 г. актрисата спечели сърцата на критиката с ролята си в „Тони Ердман” на Марен Аде. Комедията дебютира в Кан, но не спечели нито една награда там. Други фестивали през същата година отличиха германско-австрийската продукция, а Хюлер бе удостоена с Европейската филмова награда за ролята си в нея.

Тази година и двата филма с нейно участие получиха висока оценка от журито на най-големия кинофестивал в света. И двата филма нямаше да имат този шанс без силната актьорска игра, писа „Аугсбургер алгемайне”. Самата Хюлер вероятно не бе отличена единствено заради правилата на форума, според които един филм може да получи само една от наградите, изтъкват германски медии.

Хюлер показа в Кан актьорското си майсторство в два съвършено различни като фабула и внушение продукции. 

Френската режисьорка Жустин Трие създава образа на Сандра Войтер специално за Сандра Хюлер в „Анатомия на падането”, на който е и сценарист. След филма „Сибил” през 2019 г. Трие иска отново да снима с Хюлер.

В „Зона на интерес” на Джонатан Глейзър Хюлер влиза в образа на съпругата на коменданта на концентрационния лагер Аушвиц Рудолф Хес. Пред „Юдише алгемайне” Хюлер казва, че е била напълно наясно с отговорността си с тази роля. „Можеш само да се опиташ да бъдеш там, да проявиш уважение, да вярваш, да слушаш”, казва тя по повод на образа. Това изказване обрисува и характерните особености на Хюлер като актриса – нейния специфичен начин да присъства, да придава дълбочина , автентичност и живот на образите, отбелязват германски критици.

Хюлер, която е на 45 години, е и театрална актриса. От 2012 г. до 2015 г. тя е в трупата на Мюнхенския камерен театър под ръководството на Йохан Симонс, през 2018 г. се присъединява към театъра Шаушпилхаус Бохум.

Родената в източногерманския град Зул актриса е завършила Академията за драматични изкуства „Ернст Буш“ в Берлин. Театралната й кариера започва в Йена театър, Тюрингия, следват ангажименти в театъра в Лайпциг, през 2006 г. е на сцената на театъра в Базел, Швейцария.

През 2006 г. е отличена като най-добра актриса от кинофестивала в Кан за ролята на Михаела Клинглер в „Реквием” на Ханс-Кристиан Шмид, а през 2014 г. печели Германската филмова награда за най-добра актриса в поддържаща роля за „Finsterworld” на Фрауке Финстервалдер.

През 2019 г. се снима в два френски филма – „Сибил” на Жустин Трие и „Proxima”на Алис Винокур. Тази година Хюлер влиза в образа на графиня Ирма Старай в историческата черна комедия „Сиси и аз” на Фрауке Финстервалдер, чиято премиера бе през февруари 2023 г. на Берлинале. За ролята си в продукцията тя бе номинирана за най-добра актриса на Германските филмови награди. 

 

Източник: БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...