КАЛИНА ТОДОРОВА, "Христо Ботев"

Славата на франко-фламандския композитор Орландо ди Ласо (ок. 1532 - 1594) през Ренесанса е толкова голяма, че е надмината като че ли единствено от продуктивността му. Автор на над 2000 творби, той е наричан от съвременниците си "първенец на музикантите", а освен това е и забележителен певец, за когото съществуват легенди, че е притежавал толкова красив глас като момче, че е бил отвличан цели три пъти.

Много малко се знае за ранния живот на композитора. Роден в град Монс около 1532 г., Ласо може би е пял в църквата "Свети Николай". До нас са достигнали свидетелства обаче, че на 12-годишна възраст постъпва на служба при Феранте Гонзага, който пребивава в региона по това време, и скоро след това момчето го придружава до Милано, където Гонзага е управител на града. Пет години по-късно Орландо ди Ласо се мести в Неапол, където постъпва на работа при Константино Кастриото. Смята се, че по това време младежът започва да композира и че част от произведенията от първата му печатна колекция, издадена през 1555 г. в Антверпен, са от този период. След кратки назначения във Флоренция и Рим, Ласо постъпва през 1556 в двора на херцог Албрехт V в Мюнхен. Седем години след назначението си като тенор, композиторът е повишен на maestro di capella – длъжност, която ще заема в продължение на 30 години чак до смъртта си през 1594.

Основно задължение на Ласо през този период е било осигуряването на музика за богослужението, като основно място заемат месите му. Голяма част от тях са така наречените "пародийни меси", тъй като са създадени върху други произведения – мотети, шансони, мадригали – както негови, така и от други композитори. Месите на Ласо са определяни от музиколозите като "изключително инструктивна антология" на методите за разработване на предварително зададен музикален материал, независимо дали светски или духовен. В същото време обаче композиторът създава и кратки, силабични образци на жанра, които макар и да не демонстрират пълния му творчески капацитет, в по-голямата си част се радват на широка популярност по време на живота му.

Освен това Ласо твори и в жанра на мотета, мадригала, шансона и немската песен. Създава и над 100 Магнификата по време на живота си – значително повече от другите изтъкнати композитори от епохата (за сравнение Джовани Пиерлуиджи да Палестрина е автор на 35).

 

Този вторник (30 май от 23 часа) в предаването "Музика хисторика" ще бъде представен ренесансовият композитор Орландо ди Ласо с изпълнения на вокалните състави "Хилиард", "Орландо", Oxford Camerata, Европейския вокален ансамбъл, Камерния хор на Намюр, инструментален ансамбъл La Fenice и консорт "Ричеркар".

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...