ДЕСИСЛАВА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

Малайзийската актриса Мишел Йео беше смятана за фаворитка за "Оскар", след като беше отличена от Гилдията на филмовите актьори и със "Златен глобус" за участието си във "Всичко навсякъде наведнъж" (Еverything Everywhere All At Once).

И очакванията се сбъднаха - американската Академия за кинематографично изкуство я награди за най-добра женска роля. При това срещу желязна конкуренция – на брилянтната Кейт Бланшет, която прави поредна забележителна роля на диригент в лентата "Тар".

Позната с участието си в "Тигър и дракон" (2000), "Мемоарите на една гейша" (2005) и "Луди богати азиатци" (2018), и макар вече да е най-скъпоплатената азиатска актриса и "кралица на блокбастера", в късна възраст Йео триумфира на 95-та церемония на оскарите. Тя посвети първата си награда от филмовата академия на своята майка. И каза:

"За всички малки момчета и момичета, които изглеждат като мен и гледат тази вечер, това е фар на надеждата и възможностите. Това е история в процес на създаване".

Освен това Йео призова жените никога да не се отказват и да не вярват, ако някой им каже, че са преминали разцвета си.

Същото важи и за колежката й във филма Джейми Лий Къртис, която получи "Оскар" за поддържаща женска роля. До този момент дъщерята на знаменития Тони Къртис, известна с ролите си в „Риба наречена Уанда" (1988) и „Истински лъжи“ (1994), не е била дори номинирана.

Това са само две от общо 7-те награди от общо 11 номинации, които "Всичко навсякъде наведнъж" - продукция на независимото студио А24, грабна. Странната фантастична екшън пародия неочаквано стана безапелационен победител, след като беше отличена още за най-добър филм, най-добра режисура - Даниел Куан и Даниел Шайнерт, поддържаща мъжка роля - Ке Хи Куан – за актьора, изиграл преди много години ролята на момченцето в "Индиана Джоунс и Храмът на обречените", най-добър оригинален сценарий и най-добър монтаж.

Йео започва кариерата си в хонконгски екшъни през 90-те години на миналия век. Пробивът в Холивуд идва, когато е избрана за момиче на Бонд във филма от поредицата за агент 007 "Винаги ще има утре" (1997), в който неин партньор е Пиърс Броснан. Така постепенно стига до нивото на високобюджетна екшън звезда с истински актьорски талант.

За номинацията си за "Оскар" – недостижим досега връх за нея, тя обаче каза неотдавна:

„Знаете ли какво, направих? Дълго чаках това и, за щастие, то дойде. Някои хора чакат цял живот и възможността може никога да не се появи. Бях търпелива. Бях издържлива. Никога не съм спирала да уча. И така бях готова, когато възможността се появи”.

Йео добави, че е обикновен човек и просто работи много усилено.

"Има толкова много брилянтни актриси, актьори, които знаят, че имат място на масата. Всичко, което трябва да направят, е да намерят възможност и да стигнат до там“, каза още тя.

Според нея дори само номинацията е достатъчно вдъхновение за младите азиатски таланти да преследват мечтите си: „Това, което означава за мен, е, че всички тези азиатци там казват: „Виждате ли, възможно е. Ако тя може да го направи, аз също мога да го направя“.

На ръба на правилата

И след номинацията и наградата не я подмина, въпреки че в навечерието на церемонията си позволи да наруши правилата на Академията.

Часове преди края на срока, в който членовете трябваше да изпратят гласовете си, Йео публикува и след това изтри от Instagram част от статия във Vogue, в която се коментира дали Кейт Бланшет се нуждае от още една златна статуетка. Материалът е озаглавен "Минаха повече от две десетилетия, откакто небяла жена е печелила за най-добра актриса. Ще се промени ли това през 2023?". Азиатската актриса публикува цитат от него:

"Недоброжелателите биха казали, че изпълнението на Бланшет е по-силно - ветеранката в актьорското майсторство безспорно е невероятна в ролята на плодовитата диригентка Лидия Тар - но трябва да се отбележи, че тя вече има два оскара. Трети може би би потвърдил статута ѝ на титан в бранша, но предвид обширното ѝ и несравнимо творчество, имаме ли нужда от още едно потвърждение?“.

Така Йео влезе в противоречие с №11 от правилата в Академията "Споменаване на други номинирани", в което е записано, че "всякаква тактика, която посочва име или заглавие на конкурент, е изрично забранена". Вероятно факта, че тя не е автор, а само цитира публикуван в медиите текст, я спаси от последствия и съответно - от наградата.

Балет, титли за красота, каскади

Мишел Йео е родена като Йео Чоо-Кенг на 6 август 1962 г. в град Ипох, Перак, Малайзия. Родителите й са от малайзийско-китайски произход, баща й е адвокат и политик.

Още като дете Йео проявява голям интерес към танците, а само на 4 години започва да учи балет. Когато е 15-годишна, семейството се премества във Великобритания, където тя първо учи в девическо училище интернат, а след това има възможност да учи в Кралската академия за танци в Лондон.

Въпреки ентусиазма, балетната кариера на Йео е провалена заради травма на гръбначния стълб. Тя обаче започва да се занимава с хореография и учи творческо изкуство и драма. По-късно започва да се занимава и с каскади, което после много ѝ помага в киното.

Мишел Йео започва кариерата си като модел и дори през 1983 г., на 20-годишна възраст, печели конкурса Мис Малайзия Свят. След това тя е представител на Малайзия на конкурса Мис Свят в Лондон, където се класира на 18-та позиция пред още 72 участнички от цял свят. Печели и конкурса Miss Moomba International в Австралия.

Същата година се оказва ключова за нея, защото тогава я канят да участва в реклама заедно със звездата Джеки Чан. Това реално е началото на актьорската ѝ кариера, тъй като телевизионната реклама я открива за една от най-големите продуцентски компании в Хонконг - D&B Films.

Първите й стъпки в киното са в екшън филми с бойни изкуства, като „Да, госпожо“ (1985), „Кралски воини“ (1986), „Великолепни воини“ (1987) и „Лесни пари“ (1987). Йео изпълнява сама каскадите и популярността й расте.

През 1987 г. обаче тя решава да се оттегли от актьорското майсторство, след като се омъжва за Диксън Поун - бизнесменът зад групата D&B.

Йео обаче се връща в киното след развода си с него през 1992 г.

По-късно тя се мести в САЩ и играе в Агент 007. Пиърс Броснан е толкова впечатлен от нейните умения, че я нарича „женската Джеймс Бонд“. И тогава тя иска да изпълни сама всички каскади, но режисьорът Роджър Спотисууд я разубеждава, тъй като ги смята за твърде опасни. Бойните й сцени във филма обаче ѝ печелят номинация в наградите на MTV Movie Awards.

През 2000 г. Ейо играе в екшъна на Анг Лий „Тигър и дракон “, заради който трябва да научи мандарин. Филмът става международен блокбастър и тя печели много награди, включително номинация за най-добра женска роля на BAFTA.

Така кариерата й върви все нагоре, като едно от последните ѝ участия е в новата продукция на Netflix "Вещицата: Кръвен произход" (The Witcher: Blood Origin). Тя има и собствена продуцентска компания - Mythical Films.

В края на на 2022 г. списание Time избра Мишел Йео за Икона на годината, след като по-рано тя беше включена и в класацията за 100-те най-влиятелни хора на годината.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Мамо, не остарявай, моля те, и никога не вярвай през деня на огледалото.“

Христо Фотев, български поет, роден на 25 март преди 89 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията