БОРИС МИТОВ, "Свободна Европа"
“Следеният човек” е автобиографичен роман на Веселин Бранев, който за пръв път излиза през 2007 г. Тиражът му бързо е изчерпан, затова следват още две издания. Подзаглавието на книгата е “Спомени, предизвикани от документи”, защото представя разказ за живота на самия Бранев, направен през призмата на разсекретеното му досие в комунистическата Държавна сигурност (ДС). Досие, за чийто обем и влияние, Бранев не подозира, преди да го прочете.
Димитър Коцев-Шошо е негов студент по драматургия в Националната академия театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). Случайно попада на книгата в една книжарница и си я купува от любопитство - защото е писана от негов преподавател. Тъй като е дълга над 400 страници, Коцев първоначално си казва, че едва ли ще я прочете цялата, но все пак я отваря още същата вечер.
“На сутринта в 6:00 часа вече я бях прочел. Цяла нощ я четох и не можах да спра. Може да прозвучи малко прекалено, но аз смятам тази книга за най-добрата литература, писана на български език. Извинявам се на всички класици, които българската литература притежава”, казва кинорежисьорът пред БНР.
Поводът за интервюто му за националното радио е премиерата на документалния му филм “Следеният човек” в рамките на кино-литературния фестивал “Синелибри” от 19:00 часа в кино “Люмиер” в четвъртък.
Коцев работи над него през последните 15 години. Книгата толкова го впечатлява, че неговият колега документалист, също студент на Бранев - Андрей Паунов, му предлага да направи документален филм по нея.
“Да напишеш автобиография за себе си, в която не е изписано с големи букви “АЗ, АЗ, АЗ”, а наистина е документ за теб самия и за времето, това е наистина постижение на една сериозна европейска литература”, казва Шошо.
Да претвори “Следеният човек” в документален филм с дължина около час и половина обаче не се оказва лесно. Затова Коцев споделя с облекчение, че преди да почине през 2014 г., Бранев “много благородно” го е освободил от отговорността, която е носел пред него.
“Аз същото работя цял живот. Знам, че има моменти, когато проектът не намира своето решение, не намира своя път сега, но някога, скоро, след малко, в друг контекст може да го намери, така че не се чувствай виновен към мен”, казва преподавателят на своя студент.
По думите на Коцев причината да зацикли творчески, докато работи по “Следеният човек”, е в това, че първоначално е смятал, че може да създаде филм, “който да има цялата многопластовост на теми и сюжети, която присъства в книгата”.
“Това се оказа невъзможно, абсолютно невъзможно”, признава Шошо, добавяйки, че в един момент е разбрал, че трябва да се съсредоточи само в “една основна и важна тема, която е всъщност гръбнакът на книгата” и стои в заглавието - “Следеният човек”.
“Какво е това общество, в което хората се следят безпричинно и поголовно, как самото следене променя следящите и следените”, уточнява авторът на филма, припомняйки си думите на Бранев, който сам описва продължителните и методични усилия на ДС да го държи под контрол, въпреки че дори не се е изживявал като дисидент.
По думите на Коцев фактът, че темата с досиетата на ДС така и не е отворена адекватно в България вече повече от 30 години, всъщност е причината “тази немаловажна част от миналото в България да стои неотминала и за съжаление това се отразява на цялото общество”. В този контекст режисьорът цитира мисъл, която Веселин Бранев често повтаря - за “миналото, което не отминава”.
Освен премиерата в кино “Люмиер” на 13 октомври, документалният филм “Следеният човек” ще има още две прожекции в рамките на фестивала “Синелибри” в “Одеон” и “Дом на киното” в София.
Димитър Коцев-Шошо завършва английска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Превежда на български някои романи на писатели като Труман Капоти и Том Робинз. Автор е на романа “Лора от сутрин до вечер”, както и на едноименния филм. Той прави и филма “Маймуна” и е режисьор и продуцент на сериала “Четвърта власт”, излъчван по БНТ. Шошо е син на известния актьор Константин Коцев.
