ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

Нейната връзка с киното започва, когато е още дете. Неин приятел дори се шегува, че когато работи, тя е "моногамна".

Когато е на 13, тя става една от най-младите актриси с номинация за Оскар за поддържаща роля. Днес ирландско-американската актриса Сърша Ронан вече има няколко номинации и редица награди БАФТА и "Златен глобус". В четвъртък тя навърши 28.

Ронан е родена в семейството на ирландски имигранти в САЩ, но семейството ѝ се връща в Ирландия поради финансови затруднения. Баща ѝ, също актьор, забелязва, че обича да стои пред камера и започва да води на кастинги.

Родителите й изиграват съществена роля в това ранната й кариера да не й навреди. Те й помагат с обучението ии запълват компанията, която й липсва, когато пътува за снимки. „Имах толкова брилянтна майка и татко и страхотни агенти със свои собствени деца, и всички те бяха много наясно как може да се отрази", казва Ронан пред "Гардиън".

Тъй като няма братя и сестри, като малка обича да прекарва много време в собствения си свят. „Всяко дете го прави, но аз прекарвах повече време сама. За мен беше нормално да се преструвам, че съм в сцена и го правя през цялото време".

Нейният ранен успех обаче има друга страна. "Никога не съм се чувствала млада", казва Ронан пред "Вог". Колегите й я определят като разумна, а ирландският писател Колъм Тойбин казва, че е „има стар ум, стара душа“.

Но тя вижда това като проблем. "Разбира се, когато си тийнейджър, искаш да принадлежиш към нещо. За мен това беше на снимачна площадка, така че работих много."

Актрисата напуска училище след успеха на филма "Изкупление", за който получава първата си номинация за "Оскар". Той е по едноименния роман на Иън Макюън, а Ронан си партнира с Кийра Найтли и Бенедикт Къмбърбач.

През 2015 г. играе главна роля в "Бруклин“ на Джон Кроули, базиран на романа на Колм Тойбин, а две години по-късно печели „Златен глобус“ за участието си в „Лейди Бърд“ на Грета Гервиг. Някои от по-значителните й роли през последните години са в "На плажа Чезъл“, също по роман на Макюън, "Малки жени" по класическия едноименен роман и "Френският диспечер" на Уес Андерсън.

Личният живот на актрисата отговаря напълно на имиджа й. Той е дискретен, уравновесен, зрял. В свободното си време Ронан предпочита да готви, да посещава концерти на живо, да ходи на кино и да се връща в малкото градче край Дъблин, където живее.

Тя не ползва социални мрежи и не чете ревюта на филмите си. Не се поддава и на холивудските стереотипи за външния вид на една актриса. Често използва гласа си в подкрепа на социални каузи. Преди референдума, който доведжда до отмяната на забраната за аборти в Ирландия, Ронан се появява във видео в подкрепа на кампанията за репродуктивни права. „Идеята, че може който и да е да има думата над (собственото ти тяло) е странна.“

Въпреки че знае как да ги оползотворява, кратките промеждутъци между работните проекти не винаги са най-приятното време за нея. Когато приключи снимки, Ронан казва, че се връща към едно "меланхолично състояние“, в което преживява раздялата с общността на филмовия екип. Това „никога не се преодолява напълно“, казва тя. "Просто се учиш да се справяш с него."

За нея киното е интимно преживяване, а камерата е нещото, което се е задържало най-дълго в живота й. „Има нещо прекрасно в това да работиш нещо, което е част от теб“, казва тя, „защото можете да му дадеш всичко, което имаш. И то ти връща толкова много. Ставаш по-добър човек.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

"Компютрите сами по себе си са добри, но не и когато поглъщат човека."

Ингви Малмстийн, шведски музикант и композитор, роден на 30 юни преди 59 години  

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.