В четвъртък, 17 октомври, от 19,00 ч. в Културния център на ул. "Веслец" 13 ще се състои ритуална прожекция на немия шедьовър "Генералът" на великия комик Бъстър Кийтън (1895-1966), съобщиха организаторите.

Филмът ще бъде озвучен с живото изпълнение на пиано на маестро Валентин Стамов. 

Входът е със символичните 3 лв., които всъщност са куверт, който включва чаша вино, кафе или нещо друго по избор.

"Генералът" е един от шедьоврите на Седмото изкуство – негов сценарист и режисьор е самият Кийтън. Заснет е през 1927 г.

"Бъстър Кийтън е наричан "голямото каменно лице", но не е вярно. Това е някаква легенда, че той въобще няма мимика и нищо не изразява с лицето си. Достатъчно е да се вгледате в него и да видите, че той непрекъснато реагира на това, което се случва. Той променя стила на ранния комизъм в нямото кино", казва за него проф. Владимир Игнатовски, когато филмът е излъчен по БНТ.

 

 

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата