Почитателите на българското кино могат да видят костюмите на Стефан Данаилов от филма „Борис I”, на Апостол Карамитев/Коста Цонев от „Сватбите на Йоан Асен” и на Стойко Пеев от „Хан Аспарух”, съобщи НИМ. Те са част от специална експозиция „Историята и българското кино” на Националния исторически музей, посветена на българските игрални филми на историческа тематика от 80-те години на ХХ век.

Оригиналните облекла са част от златната колекция български игрални филми, които пресъздават едни от най-значимите периоди и събития от средновековната българска история: създаването на Българската държава през 681 г. - във филма „Хан Аспарух” (1981 г.), приемането на Християнството и създаването на Преславската и Охридската книжовна школа през IX в. - „Борис I” (1985 г.), постигането на дълготраен мир и стабилност в началото на XIII в. – „Сватбите на Йоан Асен“ (1975 г.), историята за изписването на Боянската църква през 1259 г. - „Боянският майстор“ (1981 г.)

Тези филми са създадени по повод 1300-годишнината на Българската държава и отразяват различни етапи от българската история, свързани най-вече с Първото и с Второто българско царство, с Възраждането и с националноосвободителното движение. Кинопроизведенията стават любими на поколения зрители и са повод за гордост от величието и блясъка на българските победи и от духовното израстване на нацията ни.

Облеклата и вещите - костюмите, мебелите, оръжията и пр., са създавани въз основа на археологически и исторически сведения за времето и събитията, с които са свързани. Техническото им изпълнение е съобразено с традициите на съответната епоха, което ги прави максимално близки до първообразите им. Всички те са изработени ръчно и от естествени материали – месинг, кожа, гьон и др. Някои от костюмите са обект на сложна изработка. За направата, например, на костюмите на севастократор Калоян и на севастократорица Десислава художниците са се „допитали“ до стенописите в Боянската църква от XIII в.; тъканите са доставени от Сирия, с изработката им са били ангажирани специалисти от Холандия и Франция, но са довършени в България.

На експонатите в експозицията „Историята и българското кино” ще бъдат поставени QR кодове, с които посетителите ще могат да получават повече информация за тях.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина