НАТФИЗ се подготвя да отбележи 80-годишния юбилей на проф. Людмил Стайков, режисьор на емблематичните за българското кино филми „Илюзия“, трилогията „Хан Аспарух“ и „Време разделно“.
Тържеството ще се състои на рождената му дата – 18 октомври, сряда, в салона на Учебен драматичен театър.
ЛЮДМИЛ СТАЙКОВ Завършва висше образование във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Специализира кинорежисура в Париж. Творчеството му на режисьор е свързано с театъра, телевизията и киното и е съпроводено с високи национални и международни отличия.
Сред театралните постановки, създадени от Людмил Стайков в Бургаския театър и Младежки театър – София, се открояват „В полите на Витоша“, ,,Я колко макове“, „Година на магура“, „Краят на нощта“, „Спасителят в ръжта“ и др.
Като режисьор в БНТ създава редица документални филми за върхови постижения на българското музикално, балетно, оперно и фолклорно изкуство. Получава покана за участие в италианския документален проект „Европейски столици на културата“ заедно с Карло Лидзани, Кен Лоуч, Кшищов Зануси, Миклош Янчо и други световноизвестни режисьори.
Дебютира в игралното кино с филма „Обич“ през 1972 г., за който получава най-високото отличие - Златен медал, заедно с американския режисьор Стенли Крамер, на международния кинофестивал в Москва. Филмът му „Илюзия“ е носител на редица отличия, между които и Главна награда на фестивала в Карлови Вари. Изключителна популярност, сред милиони зрители, постигат епичните филмови творби на Людмил Стайков. Трилогията „Хан Аспарух“ се превръща във феномен през 80-те години. Подобна е съдбата, в следващите няколко десетилетия, на „Време разделно“ по романа на Антон Дончев. След проведеното през 2008 г. електронно гласуване, по повод 55-годишнината на БНТ, „Време разделно“ е поставен от зрителите на националната медия на първо място сред българските игрални филми. През 2016 г. в анкетата „Лачените обувки на българското кино“, организирана от БНТ и посветена на 100-годишнината на българското кино, „Време разделно“ е избран за филм на столетието.
Филмите на Людмил Стайков са участвали на фестивалите в Кан, Монреал, Лос Анжелис, Сан Франциско, Ванкувър, Сао Пауло, Делхи, Токио, Монтрьо, Кайро, Сиатъл, Белград; на фестивали в Швеция, Италия, Англия, Испания, Франция, Белгия, Еквадор и др.; разпространяват се в почти всички европейски страни, а също в Япония, Мексико, САЩ, Русия, Индия, Китай, Иран и др. Филмът „Време на насилие“ - вариант за световно разпространение на „Време разделно“ е включен в 11-те най-добри филми на годината в рамките на специалната селекция на международния кинофестивал в Токио, а „681 - Величието на хана“ е сред 30-те филма избрани от целия свят няколко години по-рано в рамките на същия фестивал. На филмите на Людмил Стайков са присъждани: 4 пъти - наградата за режисура на СБФД; 3 пъти - наградата за киноизкуство на София, а през 2007 г. и за цялостно творчество; 2 пъти - „Златна роза“ на фестивала във Варна. Людмил Стайков е носител на голямата награда на 30-ото юбилейно издание на Киномания през 2016 г., през 2017 г. е удостоен с наградата за цялостно творчество на Българската филмова академия (БФА).
Людмил Стайков е носител на ордена „Академични палми“ на Република Франция. Многократно е бил председател или член на журита на най-авторитетни национални и международни фестивали. По покана на френската страна 2 пъти е бил председател на международно жури съответно в Антананариво и Отава по време на фестивала на Франкофонията.
Създател на Световната кинопанорама в НДК, която се превръща в най-значимо културно събитие в периода 1987-1990 г.
Педагогическата дейност на Людмил Стайков започва в НАТФИЗ през 1973 г. Един от основоположниците на кинообразованието в България, посвещава повече от 40 години на обучението на десетки български и чуждестранни студенти в Академията.
Професор по филмова и телевизионна режисура от 1998 г., заместник-ректор на НАТФИЗ в периода 1984 – 1988 г. и 2000 – 2003 г. Академик на БАН от 2004 г. Основател и първи председател на Асоциацията на хабилитираните преподаватели по екранни изкуства в България - „Асоциация Академика 21“.
