В платформата за набиране на средства indiegogo.com тръгна кампания за финансиране на документален филм за пренасянето на костите на Димчо Дебелянов в Копривщица. На 2 октомври се навършват 100 години от смъртта на  поета на фронта. 

Режисьор и продуцент е Невена Гачева, известна на Запад като Неве Гачев. Тя се снимала в „Спектър”, „Скайфол” и други известни филми. Младата актриса живее в Лондон. Разказвач в лентата ще е Силвия Лулчева. 

Кампанията е за 5 хил. долара, като далечната цел е 10 хил. долара. Ако средствата бъдат събрани до края на юли, премиерата на филма ще е на 2 октомври. 

Ето какво ще представлява той:

„Филмът ни е за две личности. Две светли души преплетени във времето. Невена Буюклиева атристка. Димчо Дебелянов поет. През 1931 г. по инициатива на Невена Буюклиева и с нейно лично участие костите на поета Димчо Дебелянов са били пренесени от Демир Хисар (Гърция)  в родната му Копривщица. Когато си спомняше за това ходене по мъките, винаги споменаваше думата „несретници”. Кого ли имаше предвид – Димчо или себе си? И не, Невена и Димчо не са се познавали. Но съдбите на тези две творчески натури се преплитат през нерадостния път, който са извървяли.

Буюклиева е изминала всички горчиви стъпала на славата, за да потъне в  нищото. Дебелянов изминава самотния път на твореца дал живота си „непобедил”. Но благодарение на будни интелектуалци все пак се завърща „в бащината къща”.

Ето и трогателния разказ на Невена Буюклиева за паметното събитие, което е резултат от мъчителни и дълги постъпки пред гръцкото правителство за разрешение да бъдат пренесени коститите на поета.

„На 19 август всички формалности бяха уредени и шестима души – Димитър Подвързачев, Георги Райчев, Илия Дебелянов, Георги Михайлов, Стефан Ханджиев и аз – се качихме на една бързолетна машина, отпусната от Министъра на войната ген. Кисьов, която ни понесе на юг към Пирин и Беласица...Ето ни най-сетне в църковния двор. Малка стара църква сред запустял двор, ни следа от гробове. А в този двор има 24 гроба, в които почиват останките на български герои. Размерихме мястото и работникът почна да копае. Мъчително очакване. Ето, лопатата пропадна на кухо място. Работникът откри внимателно прогнилия къпак. Извади прогнила дрипа плат, черепа, кости и два войнишки ботуша. Братът Илия посегна към черепа, разгледа го дълго и рече: „Неговият е.” Димчо имал на горната челюст два зъба, застъпени един върху друг...Измихме костите с вино, а стария свещеник зачете на гръцки заупокойна молитва. Но българин бе стария свещеник и не удържа - последните молитви прочете на български, каза последно: ”Бог да го прости!” и ни остави. Прибрахме скъпоценният товар и тръгнахме назад. На граничния мост на Кулата пристигнахме капнали от умора и глад. Войниците и чиновниците от граничния пункт и останалите двама от нашата група ни очакваха.  Взбодът отдаде военни почести на поета-воин и върху малкото ковчеце сложихме набрани от родния бряг цветя...”

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...