В платформата за набиране на средства indiegogo.com тръгна кампания за финансиране на документален филм за пренасянето на костите на Димчо Дебелянов в Копривщица. На 2 октомври се навършват 100 години от смъртта на поета на фронта.
Режисьор и продуцент е Невена Гачева, известна на Запад като Неве Гачев. Тя се снимала в „Спектър”, „Скайфол” и други известни филми. Младата актриса живее в Лондон. Разказвач в лентата ще е Силвия Лулчева.
Кампанията е за 5 хил. долара, като далечната цел е 10 хил. долара. Ако средствата бъдат събрани до края на юли, премиерата на филма ще е на 2 октомври.
Ето какво ще представлява той:
„Филмът ни е за две личности. Две светли души преплетени във времето. Невена Буюклиева атристка. Димчо Дебелянов поет. През 1931 г. по инициатива на Невена Буюклиева и с нейно лично участие костите на поета Димчо Дебелянов са били пренесени от Демир Хисар (Гърция) в родната му Копривщица. Когато си спомняше за това ходене по мъките, винаги споменаваше думата „несретници”. Кого ли имаше предвид – Димчо или себе си? И не, Невена и Димчо не са се познавали. Но съдбите на тези две творчески натури се преплитат през нерадостния път, който са извървяли.
Буюклиева е изминала всички горчиви стъпала на славата, за да потъне в нищото. Дебелянов изминава самотния път на твореца дал живота си „непобедил”. Но благодарение на будни интелектуалци все пак се завърща „в бащината къща”.
Ето и трогателния разказ на Невена Буюклиева за паметното събитие, което е резултат от мъчителни и дълги постъпки пред гръцкото правителство за разрешение да бъдат пренесени коститите на поета.
„На 19 август всички формалности бяха уредени и шестима души – Димитър Подвързачев, Георги Райчев, Илия Дебелянов, Георги Михайлов, Стефан Ханджиев и аз – се качихме на една бързолетна машина, отпусната от Министъра на войната ген. Кисьов, която ни понесе на юг към Пирин и Беласица...Ето ни най-сетне в църковния двор. Малка стара църква сред запустял двор, ни следа от гробове. А в този двор има 24 гроба, в които почиват останките на български герои. Размерихме мястото и работникът почна да копае. Мъчително очакване. Ето, лопатата пропадна на кухо място. Работникът откри внимателно прогнилия къпак. Извади прогнила дрипа плат, черепа, кости и два войнишки ботуша. Братът Илия посегна към черепа, разгледа го дълго и рече: „Неговият е.” Димчо имал на горната челюст два зъба, застъпени един върху друг...Измихме костите с вино, а стария свещеник зачете на гръцки заупокойна молитва. Но българин бе стария свещеник и не удържа - последните молитви прочете на български, каза последно: ”Бог да го прости!” и ни остави. Прибрахме скъпоценният товар и тръгнахме назад. На граничния мост на Кулата пристигнахме капнали от умора и глад. Войниците и чиновниците от граничния пункт и останалите двама от нашата група ни очакваха. Взбодът отдаде военни почести на поета-воин и върху малкото ковчеце сложихме набрани от родния бряг цветя...”
