Захари Карабашлиев обяви, че е пренебрегнат като сценарист на филма "Имало едно време един уестърн" с участието на Клаудия Кардинале. Филмът е режисиран от Борис Десподов, финансиран е от Националния филмов център и копродуциран от БНТ.

В своя статия за „Дневник” писателят твърди:

„На киноплаката на филма като сценаристи са изписани имената на Борис Десподов и Андрей Паунов. Моето име не присъства въпреки неоспоримия факт, че сценарият, по който беше заснет този филм през зимата на 2014 г., беше написан от мен - 89 страници, на моя лаптоп, с моите две ръце. Могат да го докажат редица документи, както и хора, пряко или непряко свързани с филма.”

На 27 август 2015 г. той написал 15 писма до районната прокуратура в София, Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия, Дома на киното, Националния киноархив и други, като посочил, че договор с него като сценарист няма и че излъчването на филма без уредени авторски права е пряко нарушение на закона.

„Прокуратурата още тогава започна да работи по случая и вярвам, че правосъдието рано или късно ще дойде. Но позицията на държавни институции като Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия беше шокираща. Тези институции, които финансираха с обществени средства един филм с неуредени авторски права, вдигнаха ръце и казаха, че това не ги засяга. Абдикацията на Министерството на културата от този случай беше особено обидна. Министър Вежди Рашидов разведе Клаудия Кардинале из разкопките в Ларгото, направи си снимки с нея и моят сигнал потъна някъде в архивите. Това, което казвам, е, че финансирането на българско кино страда не само от дефицит на пари, а от остър дефицит на морал. И отчетност, разбира се”, пише Карабашлиев.

В мейл до „Дневник” Борис Десподов отговаря, че е наел Карабашлиев само като автор на диалози, което според българския закон не било защитено авторско право. 

„В хода на работата по диалозите имах намерение да го включа в сценарния екип на филма, макар и с малък дял участие. За моя голяма изненада г-н Карабашлиев не успя да се справи дори с писането на диалозите, за което беше нает. Въпреки че г-н Карабашлиев има издадени две книги, той няма никакъв опит в писането на филмови сценарии, за което ме беше подвел. Той не можа да се справи с възложената му задача и дори напусна предсрочно снимките на филма. Не стигнахме до сключване на договор между г-н Карабашлиев и нашата продукция, защото след напускането му на снимачна площадка нашите взаимоотношения бяха прекратени”, обяснява Десподов. 

"Защо г-н Карабашлиев не ми предостави сценария, който твърди, че е написал, дори след изпратената от нас и получена от него нотариална покана? Лесно е да се твърди създаване на сценарий за пълнометражен филм - но този сценарий има история и се обективира по определен начин. Дори такъв да е създаден, не следва ли някой да знае за съществуването му, за относимостта му към определеното произведение, да го приеме чрез приемно-предавателен протокол, одобри и т.н.? Всеки може да има творчески амбиции, но те не водят автоматично до отношения относно тях. В надписите на филма г-н Карабашлиев фигурира като диалогист, за какъвто е бил нает, и никой не го "изтривал" откъдето и да е”, пише режисьорът. 

Очевидно спорът ще се решава в съда. 

 

Коментари  

+3 #1 Трамвайко №5 29-04-2016 13:37
Не познавам Десподов, но познавам Карабашлиев. Определено не е рядък талант. Чел съм една негова книга и неистов опит да гледам една негова пиеса, която беше невъобразимо слаба. Романът му не е лош, но не бих казал, че заслужава разгласата, която получава, сравнително скучен, почти безсюжетен и определено не особено голямо постижение. Не зная като редактор как е, но глупостите, които приказваше в едно предаване по БНТ за романи ме навеждаше на мисълта, че и за това не става. Доколкото за диалогист, който го е канил, той си бере плодовете. Но виж, Министерство на културата няма отношение към претенциите за авторски права, това има съда, защото има закон. А Карабашлиев щом бие тъпана по преата, значи работата със съда не става!
Цитиране

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.