Режисьорът с български корени Тед Кочев получи орден "Златен век" - звезда от Министерството на културата, съобщи "Дневник". Той е специален гост на "София филм фест". "Получавал съм много награди, но тeзи са ми най-скъпи", казал е на смесица от български и английски носителят на "Златна мечка" и режисьор на "Рамбо - първа кръв". При откриването на фестивала Кочев получи и Наградата на София за принос в киноизкуството.

Тед Кочев е роден в Канада в семейството на български емигранти преди почти 85 години. Развълнуван, той разказа за своето "българско детство" там - в дом, подреден като пловдивска къща, за любовта си към таратора, фолклора и българската реч, която и днес не е напълно забравил. "В сърцето и душата си аз съм българин", каза режисьорът.

Той ще получи българското гражданство, за което кандидатства преди пристигането си у нас, и изрази желание да преподава в Националната академия за театрално и филмово изкуство. Желанието му е да снима филм за спасението на българските евреи.

Утре, 12 март, Тед Кочев ще има среща с автограф със столични зрители в Дома на киното от 12 ч. Фестивалът представя панорама на неговите филми.

Снимка: imdb.com

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Запомни едно: ти, а не някой друг, решаваш съдбата си. Никой не може да живее вместо теб, нито пък ти можеш да живееш вместо някой друг.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 132 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина