Английският актьор Алън Рикман почина днес, 14 януари, от рак на 69-годишна възраст. Той беше един от най-обичаните актьори в Обединеното кралство, пише авторитетният „Гардиън”. 

Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър в „Умирай трудно“ от 1988 г. Амплоа, което утвърждава и в образа на шерифът на Нотингам от „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991), за който получава награда БАФТА. Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп. Рикман е също така и уважаван театрален актьор в съвременни и класически постановки и бивш член на кралската Шекспирова трупа.

АЛЪН РИКМЪН е роден на 21 февруари 1946 г. в Южен Хамърсмит, Лондон, в семейство от работническата класа. Майка му Маргарет Дорийн Роус е домакиня, а баща му Бърнард Рикман работи в завод. 

Малкият Алън се отличава в училище в калиграфията и акварелното рисуване и печели стипендия за средно училище в Лондон, където започва да се занимава с драма. След това посещава Колежа за изкуство и дизайн към Университета за изящни изкуства в Лондон, а след това следва в Кралския колеж за изкуство. Това образование му позволява да работи като графичен дизайнер за радикалния вестник „Нотинг Хил Хералд“, което той смята за по-сигурен занаят от актьорството. След като завършва Рикман отваря заедно с приятели студио за графичен дизайн, наречено „Графити“, но след 3 години успешен бизнес той решава да се заеме професионално с актьорство. Алън пише до Кралската академия за драматично изкуство, молейки за прослушване, след което е приет и посещава академията от 1972 до 1974 г. Докато следва там, разучава творбите на Шекспир и за да се издържа работи като декоратор при сър Найджъл Хоторн и сър Ралф Ричардсън, като печели няколко награди.

Рикман е известен и с участието си в телевизионни продукции, кинопродукции и с театралните си роли. Играе в поставената на Бродуей пиеса "Private Lives"  през 2002 г. и за ролята си е номиниран за втори път за награда „Тони”, след като в 1987 г. за пръв път е номиниран за ролята си в „Опасни връзки“.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин