"Когато се гледам на екрана, виждам дядо си", казваше актьорът Джийн Хекман, който беше намерен мъртъв в дома си в Ню Мексико. Момчешкият външен вид на Хекман му помага да се прочуе в т.нар. нов Холивуд през 70-те години на миналия век, съобщи АФП. 

Двукратният носител на награда "Оскар" - за "Френска връзка“ през 1972 г. и "Непростимо" през 1993 г., е намерен мъртъв заедно със съпругата си Бетси Аракава, 63-годишна пианистка, в дома им в Санта Фе, Ню Мексико. Хекман наскоро навърши 95 години. 

Когато той започва кинокариерата си в началото на 70-те години, Америка не е стъпила на краката си. Виетнам, първата петролна криза и скандалът "Уотъргейт": САЩ не се справят добре и Холивуд се възползва от това. Млади режисьори като Франсис Форд Копола, Мартин Скорсезе и Денис Хопър започват работа като сценаристи и се осмеляват да се изправят срещу всесилните студия, припомня АФП. 

Това е добра новина за Джийн Хекман, който може да си позволи да разбие няколко клишета, защото "американската мечта" го е подминала, след като се е родил на 30 януари 1930 г. 

През 2004 г. в ефира на телевизионния канал Си Ен Ен той обясни, че баща му е напуснал семейната къща в Илинойс, когато той е бил на 13 години. На 16 години, малко след края на Втората световна война, Хекман се присъединява към морската пехота. "Не бях добър морски пехотинец", признава той в едно от редките интервюта, които дава на Лари Кинг. 

Остават само театърът и бохемският живот. Няколко урока в престижно театрално училище в Калифорния, билет до Ню Йорк и ето го Джийн Хекман - човекът, за когото преподавателите, според собствените му признания, са предсказвали, че ще направи страхотна кариера на Бродуей. 

По онова време той вече има мустаци, закръглен и плешив е - трите му отличителни черти. Когато е на четиридесет години, има късмет да бъде избран от Артър Пен през 1967 г. за филма "Бони и Клайд". 

Новият Холивуд вече се формира, както и кариерата на Джийн Хекман. Макар че "кариера" вероятно е малко силно казано за човек, за когото актьорството е просто поредната работа, информира АФП.

"Бони и Клайд" беше просто работа, прекрасна работа,... но само работа", казва той пред френското списание "Експрес" през 2000 г. 

Далеч от холивудската слава, палмите и слънцето на Калифорния, Джийн Хакман успява да се наложи на американската филмова сцена с филм, чието действие се развива в Ню Йорк посред зима, със сюжет за наркотици, насилие и градски проблеми, отбелязва АФП.

Филмът "Френска връзка" на режисьора Уилям Фридкин, в който играе легендарното ченге Джими "Попай" Дойл, окончателно го утвърждава в пейзажа на т.нар. нов Холивуд. Без мустаци за "Френска връзка", но с награда "Оскар" за най-добър актьор през 1972 г. 

След това Джийн Хекман снима под режисурата на Франсис Форд Копола ("Разговорът"),  с Кристофър Рийв играе в „Супермен“ през 1978 г., а с Ал Пачино си партнира в нетолкова популярната продукция "Плашилото" - филм, който определя като най-любим в кариерата му. 

След това печели втори "Оскар" - за поддържаща мъжка роля във филма на Клинт Истууд "Непростимо", в който играе шериф в малко градче в Уайоминг.

Дискретен човек, Джийн Хакман дава малко интервюта за пресата и още по-малко посещава затворения свят на Холивуд. Там "всичко се върти около филми: разговорите, хората, които виждаш, ежедневието. Това е напълно нарцистично. Накрая забравяш защо си в този бизнес", казва той пред френското издание "Експрес", цитиран от АФП.

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...