БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На достолепните 95 години си отиде Джийн Хекман.

Днешните зрители не го познават, тъй като спря да се снима – а имаше в актива си 101 заглавия! - през 2004 г., но моето поколение добре го помни, тъй като израсна с филмите му.

Помня неговата енергична походка на тигър, скорострелните му реплики, скептичната му усмивка под неизбежния мустак, точното пласиране на всеки персонаж и най-вече неговите паметни  изяви, с които спечели награди и възхищението на публиката и специалистите – от „Лилит“ (1964) на Робърт Росен до „Добре дошли в Музпорт“ (2004) на Доналд Петри…

Най-добрите си роли прави при Артър Пен в „Бони и Клайд“ (1967) и „Нощни действия“ (1973), при Клинт Истууд в „Непростимо“ (1992) и „Абсолютна власт“ (1997), в дилогията „Френска връзка“ (1971, 1975) на Уйлям Фридкин и Джон Франкънхаймър, „Правилата на доминото“ (1977) на Стенли Краймър, „Мисисипи в пламъци“ (1988) на Алън Паркър, без да забравяме участието му в култови творби, носители на „Златна палма“ и „Оскар“ – „Плашилото“ (1973) на Джери Шацбърг, „Разговорът“ (1974) на Франсис Копола, „Френска връзка 1“, 1971, на Фридкин и „Червените“ (1981) на Уорън Бийти.

Беше еднакво добър в екшъните – „Обществен враг“ (1998) на Тони Скот, в психологическите драми – „Присъда за продан“ (2003) на Гари Фледър, уестърните – „Джеронимо“ (1993) на Уолтър Хил и „Уайът Ърп“ (1994) на Лорънс Каздън, фантастиката – „Супермен“ (1978) на Ричард Донър и комедиите – „Клетка за птици“ (1996) на Майк Никълс, „Сърцеразбивачки“ (2001) на Дейвид Миркин, „Кланът Таненбаум“, (2001) на Уес Андерсън….

Бе универсален талант, работещ с най-изявените постановчици на своето време, спечели два „Оскар-а" за главна и поддържаща мъжка роля за „Френска връзка 1“ и „Непростимо“. През 2004 г. малко неочаквано се отказа от актьорската си кариера, а това си е все пак негово право, написа в съавторство с Даниел Ленихан пет романа между 1999 и 2013 г., от които аз познавам „Бягство от Андерсънвил“ от 2008 г., не гледаше своите филми, водеше отшелнически живот, далече от светската шумотевица и блясък, папараците често снимаха прегърбената му и брадясала фигура на странен старец…

Доживя 95 и се пренесе в по-добрия свят.

За нас остави вдъхновено пресъздадените от него образи, сред които с елмазен блясък се открояват Джими Дойл от „Френска връзка“, Хари Кол от „Разговорът“ и шерифът Литъл Бил Дагет от „Непростимо“.

Почива в мир, Юджийн! Ти изпълни с чест мисията си и остана завинаги в нашите сърца!

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...