Документалният филм „Апостол Карамитев“ с режисьор сина на актьора Момчил Карамитев беше посрещнат с възторг от публиката на международния филмов фестивал „Любовта е лудост“. Създаден със съдействието на известния кинокритик Олга Маркова, филмът ще участва и наесен в програмата на фестивала „Златна роза“ през септември. Очаква се и издаването на книга за големия актьор, както още 1 филм, в който Момчил Карамитев и Олег Ковачев споделят спомени за Апостол Карамитев

Момчил Карамитев сподели с кореспондента на БНР Даниела Стойнова впечатленията си от филма „Рицар без броня“ от 1966 г:

„Още преди да изберат Олег Ковачев, самият режисьор Борислав Шаралиев е предложил на баща ми да вземе мен, но баща ми тогава е казал: „Аз не искам да се случва това, искам моите деца да си изживеят детството, защото ти станеш ли известен с филм, вече не си дете. Той е преценил, а и Валери Петров, че Олег е най-подходящ за тази роля. Валери Петров, въпреки че бил автор, е бил почти всеки ден на снимките. Много важен и за Апостол Карамитев, и за Олег Ковачев и за Шаралиев, защото Карамитев там сменя амплоато си - от романтичен герой става герой на съвременността, който преоценява своите грешки. Това нещо в предишните филми го няма. Поява на Олег Ковачев, който така добре се изживява в ролята си, че получава награда за най-добро изпълнение на дете във Венеция. Оттогава до днес няма български филм, награден с такава награда. Борис Шаралиев, който дотогава е правил един тип филми, започва да прави социален тип филми, които, освен че са близко до реалността, говорят за една извисеност“.

Олег Ковачев сподели за предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“, че нарича Момчил Карамитев „първи братовчед“:

„Син на моя вуйчо няма как да не е мой първи братовчед. Вуйчо Георги е Апостол Карамитев във филма и затова ние с Момчил си казваме братовчеди“.

„Тогава не съм осъзнавал в какъв филм участвам, защото на дете на 9 години и колко му е акълът. Но много години по-късно разбрах, че е много важно първата ти роля да е във филм, в който сериозни хора като Валери Петров, Борислав Шаралиев, Атанас Тасев – операторът, Апостол Карамитев и другите артисти толкова добре са се справили, че дори и аз изглеждам добре. Важно е първият ти филм да бъде харесван от всички“.

Ковачев и Карамитев подготвят нова лента, която се надяват да завършат и да бъде излъчена по БНТ за 100-годишнината от рождението на Апостол Карамитев:

„Това е изключително важен филм и трябва да се опитаме да го направим така, че да бъде поне донякъде толкова стойностен, колкото беше Апостол. Момчил много интересни неща разказва, защото като най-близък негов човек знае неща, които не са известни на широката публика. Искаме да направим човешки, трогателен филм, в който да се разкаже колко е трудно да бъдеш артист, защото, ако хората смятат, че Карамитев е живял прекрасен живот с аплаузи, цветя и награди – не! Той е страдал много, защото изкуството е страдание. Много малко хора могат да правят изкуство с само с периферията си и да се харесват. Обикновено, за да направиш филм се иска много труд и малко късмет“.

Филмът вече има работно име, но авторите избраха да го запазят в тайна.

Ковачев се гордее и с обновения салон на кино „Влайкова“, което се помещава в читалище „Антон Страшимиров -1926“.

Интервютата можете да чуете в прикачения звуков файл тук

Източник: БНР